О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 18.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3725/2013 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. Й. А. от [населено място] и С. П. В. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Юл. О., против въззивното определение от 24.04.2013 год. по ч. гр. д. № 316/2013 год. на Добричкия окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 20.02.2013 год. по гр. д. № 96/2013 год. на Балчишкия районен съд, с което производството е прекратено, като недопустимо.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
От съображенията в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдът счита, че е налице позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставят се процесуалноправните въпроси относно допустимостта на установителния иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК при висящ процес, за който този документ има значение, в частност за допустимостта на този иск относно удостоверение за данъчна оценка, при спряно производство, в което този документ би имал значение за цената на иска, както и дали е допустимо паралелно да се води установителен иск за установяване неистинност на документ и в същото време по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК да се оспори същия в процеса, в който е представен.
За да се произнесе по наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по иска по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинността на удостоверение за данъчна оценка № 1464 от 19.05.2011 год., въззивният съд приел, че не е налице правен интерес за предявяването му – ищците обосновават значението на този документ само относно определяне цената на исковете, предмет на друго производство /гр. д. № 192/2011 год. БРС, в което извън това документът не е и представен/, в което друго производство спорът за цената на исковете е решен в проведеното първо съдебно заседание, след който момент този въпрос не може да бъде пререшаван, а няма и значение за изхода на материалноправния спор. Затова и не е налице правен интерес от установяване неистинността на този документ в настоящето производство.
Въззивният съд не е обосновал извода си с обстоятелството, че другото производство било спряно до решаване на настоящия спор /а данните по делото са в обратен смисъл/, поради което и този поставен от жалбоподателя въпрос в изложението е неотносим. Останалите такива, макар и обуславящи изхода на делото, предполагат произнасяне по същество на спора за допустимостта на предявения иск, а последното е обусловено от наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като липсват каквито и да е съображения за необходимостта от разглеждането на делото от касационната инстанция, което е в тежест на касатора. Формалното позоваване на разпоредбата на закона не е достатъчно да обоснове предпоставката за допускане на касационно обжалване, в който смисъл са задължителните разяснения в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такива доводи не се съдържат в приложеното изложение, а по въпроса за приложението на чл. 124, ал. 4 ГПК и чл. 193, ал. 1 ГПК е налице задължителна съдебна практика – постановеното ТР № 5/2012 год. ОСГТК на ВКС.
В заключение – касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 311 от 24.04.2013 год. по ч. гр. д. № 316/2013 год. на Добричкия окръжен съд, по подадената от А. Й. А. и С. П. В., чрез адв. Юл. О., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: