Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
С., 2.04. 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове : Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 121 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. К., подадена чрез адвокат Ст. П. срещу определение № 1700 от 7.12.2011 г. по ч.гр.д. № 1326/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение № 2837 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 792/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за присъждане на направените разноски за разликата над 2100 лв. до 4200 лв. и е постановено ново, с което жалбоподателят е осъден да заплати допълнително сумата 2100 лв., разноски по делото и 495 лв. разноски за въззивната инстанция. Поддържа се, че определението е неправилно, като искането е то да се отмени и се постанови ново, с което да се остави без уважение молбата на дружеството за присъждане на разноски по делото.
В писмения отговор ответната страна – [фирма], [населено място] изразява становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
В изложение към частната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е приел, че на ответника по делото [фирма], [населено място] се дължат направените разноски по делото, тъй като производството е било прекратено, поради отказ на ищеца К. К. от иска. Изложил е съображения, че дължимите разноски са в размер на 4200 лв. колкото е заплатения адвокатски хонорар по представения договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокатско дружество “Б. и К.”. Констатирал е, че на частния жалбоподател не е бил връчен препис от молбата по чл.248 ГПК и е приел за неоснователни оплакванията му, че на ответното дружество не се дължат разноски, поради липса на доказателства за реално направени такива, както и поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК.
По въпроса за задължението на съда съобразно разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по тях се поддържа противоречие на обжалваното определение с практиката на Върховен касационен съд, като са цитирани решение № 163 от 13.01.2011 г. по т.д. № 12/23010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №323 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1338/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
В цитираните и приложени решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.290 ГПК е прието, че съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК съдът е длъжен към диспозитива на решението да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по тях. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не влиза в противоречие с разрешението на същия в цитираните решения на ВКС, тъй като въззивният съд е изложил съображения във връзка с оплакванията на частния жалбподотел, като е приел същите за неоснователни. Обосноваността на изводите те му не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса длъжен ли е съдът да съобщи на насрещната страна за исканото допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските, с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, съгласно нормата на чл.248, ал.2 ГПК не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Трайна е практиката, че невръчването на препис от молбата не води до недопустимост на постановеното определение, а същото би било неправилно, ако съдът не обсъди оплакванията изложени в частната жалба. Жалбоподателят не е изложил конкретни аргументи, с които да обоснове необходимостта от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, или че правната норма е непълна, неясна или противоречива, поради което да е необходимо създаването на съдебна практика по прилагането й. В този смисъл е и даденото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК разяснение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд определение.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1700 от 7.12.2011 г. по ч.гр.д. № 1326/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :