Определение №245 от 2.4.2014 по търг. дело №2721/2721 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 245

С., 02,04,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2721/2013 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. М. А.- трето лице помагач на страната на ответника Г. фонд – [населено място] и касационна жалба на Г. фонд – [населено място] против решение № 1752 от 06.11.2012 г. по т.д. № 1643/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация, чрез пълномощника им – адв.П. К. са на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По касационната жалба на Г. фонд – [населено място]:
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът e поддържал, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, чиито текстове е възпроизвел. Посочил е, че за потвърждаване на така посоченото прилага две решения – на САС и на СГС. Поддържано е още, че решението „ съдържало” правен въпрос относно „ наличието на предпоставките по чл.288,ал.1, т.2, б.”а”КЗ и по-конкретно „ следва ли да се ангажира гаранционнообезпечителната отговорност на Г. фонд в случаите когато увреждащото МПС е било официално спряно от движение преди датата на ПТП и за него не е сключена задължителна застраховка „ гражданска отговорност, съобразно изричната разпоредба на чл.259, ал.1, т.1 КЗ” Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, така квалифицирани и от касатора. Накратко са разгледани и разрешенията дадени с цитираните решения на СГС и САС. Други доводи не са развити.
Формулираният от касатора въпрос е релевантен, но той установява само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от конкретно посочена практика на съдилищата и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, страната не е посочила актове обективиращи валидно практика на съдилищата и двете приложени решения – по гр.д. 2753/11г. на САС и решение по гр.д. №7512/10г. на СГС подлежат на инстанционен контрол, а задължение на касатора е да установи влизането им в сила, тъй като без такова удостоверяване те не съставляват съдебна практика – в този смисъл т.3 ТРОСГТК №1 /09г. Или касаторът не е обосновал соченото от него за наличие основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По основанието на чл.280, ал.1 т.3 ГПК не са сочени каквито и да било доводи. Извън това и двете така посочени от страната основания не могат да обосноват валиден довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС – решение, постановено по реда на чл.290 ГПК,а именно – решение №184 от 04.03.2014г. по т.д. №275/12г. на ВКС, І т.о., с което е разрешен въпросът – дали когато спряно от движение МПС излиза / движи се/ по път отворен за обществено ползване, неговия собственик, респ. водач следва да има сключена застраховка „ гражданска отговорност на автомобилистите”. След като постановеното от въззивния съд решение не е в противоречие с приетото по този задължителен за него съдебен акт, обосноваващ наличие на задължение за сключване в тази хипотеза на застраховка „ гражданска отговорност” то и не се обосновава основание за допускане на решението до касационен контрол.
По касационната жалба на третото лице –помагач на страната на ответника – Х. М. А. :
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т1 ГПК е поставил като „ материалноправен „проблем”, този „свързан с обхвата на отговорност на Гаранциония фонд, по отношение на спряно от движение МПС”. Като основание за допускане на решението до касационно обжалване е посочено това по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.Страната подробно е развила защитната си теза, като е мотивирала разбиране, че в случая отговорността за репариране на вредите следва да е на прекия причинител – т.е. негова, а не на Г. фонд.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната, не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на основанието, нито изложенитео на разбирането на страната по съществото на спора. Освен това, както вече бе разгледано по подадената жалба от Г. фонд – [населено място] е налице задължителна практика, която изключва възможност за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт така определени и от нея са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1752 от 06.11.2012 г. по т.д. № 1643/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top