О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 245
гр. София, 02.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№280 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №496 от 19.10.2016 г. по ч.т.д.№627/2016 г. на АС Пловдив. С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение №795 от 29.08.2016 г. по т.д.№108/2014 г. на ОС Смолян, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите, предложеният от длъжника [фирма], срещу когото е открито производство по несъстоятелност, план за оздравяване на предприятието му.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли да се представят гаранции за кредиторите в тесен смисъл. 2. Изисква ли се наличие на споразумение за редуциране на вземанията на хирографарните кредитори. 3. Следва ли правото на кредиторите да се откажат от предвиждането на гаранции за вземанията си в плана да бъде ограничено до момента на произнасянето на съда по допускане на плана за разглеждане. 4. Представлява ли предварително условие за допускане на оздравителния план, изразяването на съгласие на всички кредитори, чийто вземания се преобразуват в дял от капитала на дружеството. 5. Допустима ли е оценка по чл.72 от ТЗ преди допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите и следва ли индивидуализацията на посочените в оздравителния план вземания да съответства на индивидуализираните вземания, предмет на оценка по чл.72 от ТЗ, като в случай на противоречие следва ли оздравителният план да бъде приведен в съответствие с оценката по чл.72 от ТЗ.
Поддържа се, че първият от формулираните въпроси е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №177 от 20.01.2014 г. по т.д.№1389/2013 г. на ВКС, ТО, по отношение на втори, трети, четвърти и пети въпроси – селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като спрямо всички въпроси се твърди наличие и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма] и [фирма] поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, а останалите ответници не заявяват становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в предложения от длъжника план за оздравяване не са предвидени гаранции за кредиторите [фирма], Х. Г. кортес и Ф. М. М. /както е посочено и в коригирания план/, като не е налице и изрично заявен отказ от гаранции от тези кредитори преди произнасянето на съда по допускане на плана. Изложил е съображения, че към плана не са приложени съгласия от кредиторите [фирма] и [фирма] за превръщане на вземанията им в част от капитала на длъжника, като липсва и пълно описание на вземанията, които ще се апортират, предвид непосочването на конкретните юридически факти, на които се основават правата на кредиторите.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, първи, втори и пети от формулираните в изложението въпроси не са обусловили решаващата воля на съда – в определението липсва направен от въззивния съд извод, че в плана за оздравяване е необходимо предвиждането на гаранции в тесен смисъл /лични и реални обезпечения на вземанията/ спрямо хирографарните кредитори, липсва произнасяне и по въпроса за съответствието/противоречието между индивидуализацията на посочените в оздравителния план вземания и индивидуализираните вземания, предмет на оценка по чл.72 от ТЗ, като въззивният съд не е възприел и направения от съда по несъстоятелността извод, че е необходимо споразумение за редуциране на вземанията на хирографарните кредитори /становището на първоинстанционния съд само е посочено в мотивите на обжалваното определение/.
Четвъртият от поставените от частния касатор въпроси е обусловил правната воля на съда, но спрямо него не се установява наличие на поддържаните селективни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В нито едно от посочените в изложението определения на различни по степен съдилища, не се съдържа извод, че отговарящ на изискванията за допускане до разглеждане от събранието на кредиторите, е план за оздравяване, в който е предвидено, че вземане на кредитор ще се превърне в част от капитала, без кредиторът, чието вземане ще се апортира в капитала на длъжника, да е изявил предварително съгласие да запише дялове, съответно акции /каквато теза по същество поддържа частния касатор/. Разпоредбата на чл.700, ал.6 от ТЗ е ясна и непротиворечива, като тълкуването й не създава каквито и да е било затруднения в практиката на съдилищата – в цитираната разпоредба е намерило израз законодателното разбиране, че участието на едно на лице /ФЛ или ЮЛ/ в търговско дружество /вкл. и в капиталово/ е доброволно и не може да се осъществи без изричното съгласие на това лице, респективно никое лице не може да бъде задължено да стане съдружник или акционер в капиталово търговско дружество без да изяви воля за това.
С оглед изложеното касационно обжалване не може да се допусне по четвърти въпрос, а доколкото становището, че изрично заявеният отказ от гаранции следва да бъде направен преди произнасянето на съда по допускане на плана, представлява единствено евентуален/допълнителен аргумент, за изведения в определението извод за липса на предпоставките за допускане на плана за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите, поставеният в изложението трети въпрос също не може да се приеме за обуславящ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №496 от 19.10.2016 г. по ч.т.д.№627/2016 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.