Определение №245 от 2.6.2009 по ч.пр. дело №1285/1285 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
 
№ 245
 
София, 02.06.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ   гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на тринадесети април,       през  две хиляди и  девета   година в състав:
 
 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   
                                    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                        ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
 
 
при секретаря Теодора Иванова  
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията  Здравка  Първанова гр. дело № 924/2008г.
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2,ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Б. и Б. М. Б. , гр. Х., срещу въззивно решение от 21.12.2007г. по гр. дело № 358/2006г. на Хасковския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи за неправилен изводът на въззивния съд, че договорът от 16.12.2002г. за закупуване на УПИ ХV,кв.8 по плана на с. М., е нищожен на основание § 27 ПЗР ЗИД на ЗС. Той е сключен на основание чл.44, ал.2 вр.ал.1, т.8 и чл.97 Наредба №2 за Общинската собственост на Общинския съвет Х. Затова не следва да се изследва въпросът, построена ли или не жилищна сграда. Това се доказва от факта, че е заплатена стойността не по цени, определени от МС, а по цени, определени от експерт-оценителстановено е било по делото, че след продажбата на имота на ответниците е влязъл нов регулационен план на селото, по силата на който процесното място от 560 кв.м. се включва в площта на новобразувания парцел ****, който по силата на посочения договор е собственост на жалбоподателката.
Ответниците по касация Г. П. С. и П. Г. С. не изразяват становище.
Трето лице помагач О. Х. не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд е оставил в сила решение № 25/31.03.2006г. по гр.д. № 1581/2004г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. С. Б. и Б. М. Б. против Г. П. С. и П. Г. С. иск с правно основание чл.108 ЗС относно собствеността на имот- УПИ ХV, кв.8 по плана на с. М., Хасковска община о.. с площ 1610 кв.м. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че твърденията на ищците, че са собственици на процесния имот УПИ ХV по плана на с. М., с площ 1610 кв.м. се основават на договор за продажба на общинска земя от 16.12.2002г., сключен по §27ЗС вр. ПМС № 235/96г. От фактическа страна е установил, че ищците Б са сключили с О. Х. договор от 16.12.2002г. с О. Х. за покупко-продажба на имот -УПИ ХV целият с площ 1610 кв.м. Сключването на договора е предшествано от Заповед 1199/06.12.2002г. на кмета на О. Х. , издадена на основание §27 от ПЗР на ЗИДЗС и по повод постъпила от посочените лица молба от 28.10.2002г. Със заповед №183/1998г. на Б. Б. е отстъпено възмездно право на строеж върху общински имот за построяването на жилищна сграда. Съгласно нотариален акт № 49/2001г. ищците са били признати за собственици на основание отстъпеното право на строеж на жилищна сграда, построена в парцела с площ 30 кв.м. Съгласно скица на имота №/2004г. обаче в него не е извършено застрояване и не е отразено такова. По заповед от 21.03.2001г. на кмета на О. Х. ответникът Г. С. е обявен за спечелил търг по оферти за продажба на парцел ****, кв.8 с площ 560 кв.м. и след това е сключил с общината договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.03.2001г. От експертизата е установено, че предмет на договора с ответника е била общинска земя, представляваща част от УПИ ХV, кв.8 с площ 1610 кв.м., който имот е бил предмет и на продажбата с ищците през 2002г. Площта от 560 кв.м. е включена в площта на УПИ ХV по сега действащия план от 21.02.2002г.
При тези данни въззивният съд правилно е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост. Договорът с общината от 16.12.2002г., на който се позовават, е сключен на основание § 27 ПЗР ЗИДЗС /01.06.1996г./ вр. ПМС 235/1996г. и на основание чл.44, ал.2 вр.чл.44, ал.1, т.8 от Наредба№2 за общинската собственост на ОбНС Х. Съгласно §27 ПЗР ЗИДЗС лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13.07.1991г. могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от МС като съгласно §1, ал.4 ПМС 235/1996г. към молбата за закупуване следва да приложат констативен акт на общинската администрация за завършеност на сградата, предмет на суперфицията. На касаторите обаче е отстъпено право на строеж през 1998г. Позоваването им в касационната жалба на реда по чл.35, ал.2 /3/ ЗС, не обосновава други изводи, тъй като съгласно чл.35 ЗС /ред., ДВ, бр.96/99г./ продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, се извършва с решение на общинския съвет или със заповед на кмета след проведен търг или конкурс, какъвто в разглеждания случай не се твърди да е налице. По този ред е извършена продажбата на имота на ответниците. След като продажбата е извършена на основание §27 ПЗР ЗИДЗС, както са твърдели самите ищци и в исковата молба, то законосъобразно въззивният съд е приел, че те не са отговаряли на императивни норми на закона, тъй като към момента на закупуване на земята не са реализирали правото на строеж. Ето защо законосъобразно е прието за основателно възражението на ответниците за нищожност на договора, легитимиращ ги като собственици.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на правилността на решението. Касаторите не сочат конкретни доказателства, които не са събрани. По делото е видно, че е направеното искане за прилагане във въззивната инстанция на регулационни преписки в хода на въззивното производство, което е уважено, но видно от писмо от 23.10.1.2007г. на общината същите не могат да бъдат открити. Следва да се има предвид, че искането не е обосновано по отношение на изясняване на релеванти към спора факти.
С оглед изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.218ж ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
  
Р Е Ш И :
  
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 21.12.2007г. по гр. дело № 358/2006г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top