3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
С., 24.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1856/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Т. С. – от [населено място] срещу Решение №12 от 02.02.2015 г. по гр.д. №559/2014 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено Решение №317 от 29.07.2014 г. по гр.д. № 2795/2013 г. на Видински районен съд, с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу Л. Т. С. – от [населено място] по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищецът има вземане към ответника 13 000 лв. по договор за заем с падеж 20.12.2011 г., със законната лихва от 21.12.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№2107/ 2013 г. на В., с оплакване за неправилност.
В изложение във връзка с касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал.1 ГПК поради неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Иска решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане или да се реши спора по същество, като се остави без уважение предявения иск. Представя копие от Р.№274/19.12.2013 г. по гр.д.№ 1285/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК – не са формулирани конкретни правни въпроси, обжалваното решение е съобразено с посоченото от жалбоподателя решение и е в съответствие със съдебната практика относно недопустимост да се твърдят нови обстоятелства във въззивната инстанция, които страната е могла да посочи и да представи за тях доказателства в първоинстанционното производство. Поддържа, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване вземане 13 000 лв., въззивният съд е посочил, че не следва да разгледа възражението на ответника, че ищецът не е доказал да е дал заемните средства в заем, а не на друго основание, че пропуска в текста на документа да се посочи ”запис на заповед”, не го прави автоматично разписка, и възражението, че ищецът не е доказал реалното даване и получаване на сумата. Изложил е съображения, че ответникът не е оспорил получаването на сумата, нито конвертирането на документа в договор за заем, затова е недопустимо разглеждане на изведените с възивната жалба възражения на ответника. Съдът е заключил, че по въпроса: когато липсва един от задължителните реквизити на записа на заповед, същият няма качество на ценна книга, а на разписка, е налице многобройна съдебна практика.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като жалбоподателят не е посочил кой е разрешения от съда правен въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване. Несъмнено жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, въз основа на което счита, че може да се допусне касационно обжалване.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и ВКС не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения.
Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, като ВКС в настоящия състав не следва да изведе този въпрос от представеното от жалбоподателя копие от Р. №274/19.12.2013 г. по гр.д.№ 1285/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №12 от 02.02.2015 г. по гр.д. №559/2014 г. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Т. С. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 850 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: