Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
4631_16_opr_288_14(4)zspzz
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 25.04. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4631 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. А., Г. Д. Г., С. Й. А., Г. Л. А., Т. М. С., Д. С. С. и М. С. Д. срещу въззивно решение № 8950 от 28.12.2015 г. по възз.гр.д. № 12220 /2013 г. на Софийски градски съд, г.о., с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд, е оставено в сила решение от 02.08.1994 г. на Софийски районен съд, в частта, с която с него е признато за установено по иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, че ищцата М. К. С. и ответниците, посочени във въззивното решение, са съсобственици по наследство от общия наследодател – Б. С. А., бивш жител на [населено място], починал на 03.01.1958 г., който общ наследодател, към датата на включване в ТКЗС, е бил единствен собственик на земеделските имоти, ниви и ливади, подробно описани в обжалвания съдебен акт. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалата част.
Насрещната страна М. К. С. не е подала писмен отговор
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не съществува ограничение за касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК..
Въззивният съд е направил следните правни изводи:
Очертал е предмета на спора, за който делото му е върнато от ВКС за разглеждане по същество – само в частта от решението на СРС, касаеща отделни имоти, които е посочил според използваната в решението на ВКС номерация по описа им в решението на СГС.
Установил е, че ищцата М. С. е наследница на Б. А. – внучка от починала дъщеря на наследодателя В. В..
Приел е, че имотите, за които е останал висящ спорът по делото, към момента на обобществяването им, са били собственост само на общия наследодател Б. А. и че със събраните по делото доказателства е установено, че преди влизането в ТКЗС той не се е разпореждал с тези имоти (ниви и ливади) в полза на синовете си, нито е разделял имотите приживе, нито е прехвърлял собствеността върху тях чрез друга правна сделка. Извършените от Б. А. приживе разпределения на ползването и обработването на земите между синовете му са без правно значение по отношение притежанието на собствеността, те не представляват прехвърляне на собствеността.
В касационната жалба се твърди единствено, че решението е неправилно и е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано (посочени са по вид възможните пороци на въззивното решение, водещи до неправилност). Но не е формулиран нито един конкретен довод за неправилност.
Жалбоподателите извеждат следния въпрос като правен:
Обвързана ли е въззивната инстанция от извода на първоинстанционния съд относно неоснователността на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, макар и само в мотивите, за който твърдят, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Този въпрос, доколкото е правен, тъй като се отнася до конкретния спор, по конкретния иск, по конкретното дело, се свежда до процесуалноправния въпрос: обвързана ли е въззивната инстанция от мотивите на обжалваното пред нея решение на първоинстанционния съд (което проверява) относно основателността на иска (по разглеждания спор).
Въпросът не е обуславящ, а и в твърденията на които се основава (в него самия) се съдържа неговият отговор – въззивният съд има правомощия да извършва проверка на обжалваното пред него първоинстанционно решение, следователно не е обвързан от изложените в неговите мотиви изводи на първоинстанционния съд. Или: не би имало смисъл от въззивно обжалване (и въобще от обжалване пред по-горна инстанция), ако въззивната инстанция (и въобще по-горната инстанция) би била обвързана от мотивите на обжалваното пред нея решение.
Казано с други думи: В момента на подаване на въззивна жалба от страна по делото се проявяват нейните суспензивен и деволутивен ефект; суспензивният ефект се състои в това, че решението не може да влезе в сила, а деволутивният – в сезирането на въззивния съд и пренасянето на висящността на делото пред въззивната инстанция; за да прояви тези ефекти, жалбата трябва да е подадена до изтичането на установения в закона двуседмичен срок.
Обуславящ е въпросът :
Каква проверка извършва въззивният съд за правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение (когато е сезиран с допустима и редовна въззивна жалба); какви точно са правомощията на въззивния съд (уредени са в разпоредбите на чл.271 и чл.272 ГПК).
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 8950 от 28.12.2015 г. по възз.гр.д. № 12220 /2013 г. на Софийски градски съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.