О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 25.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1357 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК-във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4489 от 11.ІV.2018 г. на Л. Г. Б. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Л., против въззивното определение № 375 на Плевенския ОС, ГК, от 28.ІІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 183/2018 г., с коeто е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу „решението с характер на определение” № 9/1.ІІ.2018 г. на РС-Никопол по гр. дело № 626/2017 г.: за прекратяване на първоинстанционното производство по същото
Поддържайки оплаквания както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение на Плевенския ОС, настоящият частен касатор Б. претендира обезсилването му, респ. – неговото касиране.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й Б. обоснова приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Плевенският ОС се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Следва ли съдът в производството по обжалване на определения да съобрази задължителните законови постановки и аргументацията им, касаеща постановяване на въззивни решения, дадена в мотивите на ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС?”;
2./ „Недопустимо или неправилно е определението, постановено извън очертания с въззивната жалба предмет?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя юрисконсулт, както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
Инвокиран е довод, че „не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Плевенския ОС, настоящата частна касационна жалба на Л. Г. Б. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Видно от доклада на първостепенния съд по делото, обективиран в протоколното му определение № 13/8.І.2018 г., е, че той е бил сезиран „с обективно съединени искове по чл. 8, алинеи 1 и 2-във вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието”, чиито предмет е било разваляне и заличаване от имотния регистър на договор /всъщност анекс, допълнително споразумение/ за аренда № 155, т. ІХ, вх. рег. № 4228/1.ІХ.2015 г., сключен на датата 20.ХІ.2015 г., по който подписите на страните са били заверени от нотариус П. М., с рег. № 476 и район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на ПР-Пловдив. Видно от клаузата на чл. 5, ал. 2 от същото „споразумение” е, че арендното плащане, дължимо от ответното пловдивско търговско дружество като арендатор, е било увеличено на 16.87 евро на декар арендувана земя за всяка стопанска година от срока на договора. Доколкото обект на процесната аренда е била нива в землището на [населено място], [община], с пространство от 8.657 дка, годишно това прави 286 лв. (двеста осемдесет и шест лева) дължимо арендно възнаграждение, като за 10-те стопански години стойността на договора – по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ГПК, се равнява на 2 860 лв. (две хиляди осемстотин и шестдесет лева).
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Ноторно е, че договорът за аренда в земеделието няма вещен, а само облигационен характер, тъй като негов предмет винаги е предоставянето за временно ползване на земеделска земя в съответствие с нейното конкретно предназначение, който не може да бъде по-кратък от 5 стопански години.
Ето защо, след като решението по такъв облигационен спор, не би подлежало на касационно обжалване, налице е предпоставката по чл. 274, ал. 4 ГПК, изключваща възможността за касационно обжалване на постановеното в процесния случай от Плевенския ОС въззивно определение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба (с вх. № 4489/11.ІV.2018 г. по описа на Плевенския ОС) на Л. Г. Б. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Л., против въззивното определение № 375 на Плевенския окръжен съд, ГК, от 28.ІІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 183/2018 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2