3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 245
С., 27.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1446/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от П. П. изпълнителен директор против въззивно решение от 29.12.2011 г. по гр. дело № 653/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.07.2011 г. по гр. дело № 3583/2010 г. на Дупнишки районен съд за осъждането на жалбоподателя да заплати на основание чл. 200 КТ на Д. Й. Н. сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване „алергичен риносинуид” ведно със законна лихва, считано от 19.06.2004 г. – датата на установяване на професионалното заболяване до окончателно изплащане на сумата и е отхвърлен иска до предявения размер 10 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е прието, че й на напълно работоспособно лице се дължи обезщетение за неимуществени вреди – приложно поле да допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Д. Й. Н. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос – дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, което не е причинило неработоспособност е от значение за изхода на делото, но с обжалваното решение не разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело № 29/2009г. ВКС, четвърто г. о., в което е прието, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ се ангажира в случаите, когато професионалното заболяване е довело до временна неработоспособност, каквато по силата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за медицинските експертизи от 2000 г. (отм.), респ. чл. 6, ал. 1 от Н. от 2005г. (отм.) е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради заболяване, в т. ч. професионално, или в други изрично предвидени там хипотези, или е установено трайно намалена, включително до 50 % (в този смисъл ВКС, трето г. о., се е произнесъл с решение по гр. дело № 483/2009г. и решение по гр. дело № 248/2008г., имащи задължителен характер), или изгубена работоспособност. Отговорността на работодателя не се изключва и за вреди от професионално заболяване, което не е причинило неработоспособност, т. е. при определена нулев процент неработоспособност.
Прието е с обжалваното решение, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество и е получила професионално заболяване в резултат дългогодишна работа при ответника, признато за такова по надлежния ред; професионалното заболяване е предизвикано от вредни фактори на работната среда в предприятието и увреждането се намира в причинна връзка с условията на труд, което е достатъчно да ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ и при липса на намаляване трудоспособността за съответната професия, което е в съответствие с цитираната задължителната съдебна практика на ВКС и изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Представената от жалбоподателя съдебна практика няма пряко отношение към поставения материалноправен въпрос и не следва да бъде обсъдена.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.12.2011 г. по гр. дело № 653/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ