3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
С., 27,03,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 447/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ф. – [населено място] против решение № 491 от 10.11.2010 г. по гр.д. № 242/2010г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – М., чрез процесуалният си представител- юрк. К.П. – М. e на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставил е множество въпроси, като – „ авторите, които са носители на права върху отделните съставни части на едни филм… стават ли носители на права върху филма като цялостно аудиовизуално произведение… имали ли са лицата, създали филми преди влизане в сила на сега действащия ЗАПСП качеството автор на цялостния филм… кой закон определя елементите на правния режим на създадените преди 01.08.1993г. български филми… имат ли разпоредбите на пар.51, ал.3 и чл.62 ЗАПСП обратно действие … предоставя ли нормата а пар.51, ал.3 ЗАПСП ново несъществуващо до момента право в полза на авторите на филми, каквото представлява правото на авторство върху цялостните аудиовизуални произведения, създадени преди 01.08.1993г. или регламентира трансформиране на вече съществуващи техни права върху отделни съставни части….”. По отношение на тези въпроси страната е заявила, че не е налице съдебна практика. Посочила е още, че обжалваното решение било „ първото по рода си”, постановено относно действието на пар.51, ал.3 и чл.62 ЗАПСП. Лаконично и общо е заявено, че тълкуването на тези разпоредби щяло да „ установи точния смисъл на закона” и било от значение за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси извън това, че са хипотетични и третират едни и същи проблеми поставени в контекста на становището на страната по спора, не са обвързани с решаващия мотив на въззивния съд, който изрично е приел, че В. е притежавал авторски права върху своето произведение, съобразно действащия към неговата смърт З./отм./, но съобразно това, че кръгът от наследници се определя от закона действал към момента на откриване на наследството, Л. Г. не е попадала в този кръг. Прието е още, че съобразно установеното по спора Х. В. е починал на 08.02.1984г. без да остави наследници по закон от първа и втора възходяща степен и съобразно изричната действала към този момент разпоредба на чл.18 З. / отм./ неговата племенница не е могла да го наследи, като изрично изключена от специалния закон от кръга наследници имащи право да получат авторските права на наследодателя.Спрямо така приетото страната не е поставила релевантен въпрос – / арг.т.1 ТРОСГТК №1 /09г./ по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Но дори и да бъде изведен такъв въпрос от поставените, то той обосновава само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на хипотетични въпроси, нито твърдението, че по тези въпроси нямало практика.Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че обжалваното решение било „ първо по рода си постановено относно действието на пар.51, ал.3 и чл.62, ал.1 ЗАПСП”, тъй като действието на закона по време се подчинява на ясни правила, а и посочените норми сами по себе си са достатъчно ясни – пар. 51,ал.3 предвижда, че носители на авторско право върху филми, създадени преди влизане на закона в сила са лицата по чл.62, ал.1, а този бланкетно приложим текст определя, че това са режисьора, сценариста и оператора.Или така заявеното само по себе си, не е предпоставка за допускане на касационно обжалване, без да бъде обоснована изрично нуждата от тълкуване на цитираните правни норми, и без да е поставен релевантен въпрос, свързан с решаващия извод на съда.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 491 от 10.11.2010 г. по гр.д. № 242/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: