О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 29.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 920 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т” Е. , гр. С. срещу определение от 11.09.2009г. по ч. гр. д. № 4985/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-В състав, с което е върната частната касационна жалба на „Т” Е. , гр. С. срещу определение № 7681/09.07.2009г. по гр. д. № 4985/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-В състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Т” Е. срещу разпореждане от 18.02.2009г. по гр. д. № 44933/2008г. на Софийски районен съд, 40 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като указанията са изпълнени – определената държавна такса е внесена. Препис от частната жалба не е представен поради това, че с обжалваното разпореждане на СРС е отказано издаване на заповед за изпълнение и на този етап няма насрещна страна. Длъжникът на кредитора взема участие в заповедното производство в по-късен етап, след издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 411, ал. 3 ГПК, поради което препис от частната жалба не следва да му бъде изпращан.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба срещу определение от 11.09.2009г. по ч. гр. д. № 4985/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-В състав е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да върне подадената от „Т” Е. , гр. С. срещу определение № 7681/09.07.2009г. по гр. д. № 4985/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-В състав частна касационна жалба, СГС е приел, че въпреки дадените указания, частният жалбоподател не е отстранил недостатъците на частната касационна жалба – не е представил препис от същата за връчване на другата страна.
Определението, имащо характер на разпореждане за връщане на частната касационна жалба, е неправилно. При обжалване на разпореждането, с което се отказва издаване на заповед за изпълнение поради формална нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК, и на определението на въззивната инстанция, с което частната жалба срещу това разпореждане е оставена без уважение, т. е. разпореждането е потвърдено, препис от частната жалба, респективно частната касационна жалба не се връчва на длъжника. Заповедното производство е едностранно и длъжникът има право на участие в него след издаване на заповедта за изпълнение и връчване на препис от същата. Независимо, че длъжникът има интерес да инвокира доводи за формална нередовност на заявлението още в първоинстанционното производство, след като процесуалният закон не му предоставя това право /препис от заявлението не му се връчва/, то няма основание това право да бъде признато в следващите инстанционни производства по повод на частна жалба срещу разпореждането по чл. 413, ал. 2 ГПК или частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което това разпореждане е потвърдено.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че неправилно Софийски градски съд е върнал частната касационна жалба срещу въззивното определение, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и да се разгледа частната касационна жалба.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната касационна жалба на „Т” Е. , гр. С. е подадена срещу определение № 7681/09.07.2009г. по гр. д. № 4985/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-В състав. Частният жалбоподател прави оплакване, че неправилно съдилищата са определили държавната такса в размер общо 93,33 лв. Счита, че размерът на дължимата държавна такса следва да се изчисли върху интереса, представляващ сбора на главницата и лихвата, а не върху всяка от претенциите поотделно. Изчислена по този начин, държавната такса е в размер на внесената сума 86,01 лв. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а именно по въпроса за начина на определяне на държавната такса. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да се върне за произнасяне по заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Частната касационна жалба e процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на „Т” Е. срещу разпореждане от 18.02.2009г. по гр. д. № 44933/2008г. на Софийски районен съд, 40 състав, с което е отхвърлено като неоснователно заявление вх. № 44933/20.12.2008г. на „Т” АД срещу П. Ц. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 3 416,77 лв. – главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. февруари 2005г. – м. април 2008г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. С., жк „Овча купел” бл. 608, вх. 2, ап. 41, аб. номер 359208 и сумата 883,49 лв. – лихва за забава за периода 01.04.2005г. – 06.11.2008г. Въззивният съд е приел, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, в случаите, в които предмет на заявлението са няколко вземания, държавната такса се дължи по всяко от тях в размер на 2% от интереса, но не по-малко от 25 лв. Изложил е съображения, че под интерес по смисъла на чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да се има предвид паричната оценка на предмета на спора, същото, което има предвид закона под цена на иска. Използваното в Тарифата различно понятие е за да се отграничи заповедното от исковото производство, като интересът при паричните вземания се определя от размера на търсената сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения на частния жалбоподател и доводите в определението на СГС, същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е процесуалноправен и се отнася до начина, по който следва да бъде определена дължимата държавна такса по заявление за издаване на заповед за изпълнение с предмет няколко вземания. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Според едното становище, по заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато се претендират няколко вземания, държавната такса се дължи по всяко от тях в размер на 2% от интереса, но не по-малко от 25 лв.
Според другото становище, по заявление за издаване на заповед за изпълнение се събира държавна такса в размер на 2% върху интереса, като представлява общият размер на претендираните суми.
Настоящият съдебен състав намира за правилно второто становище. Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по заявление за издаване на заповед за изпълнение се събира такса в размер 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Под „интерес” по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира сумата, за която се иска издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на няколко претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК вземания интересът се формира от сбора на сумите, за които се иска издаване на заповед за изпълнение, т. е. от сбора на размерите на всяка от заявените претенции, включени в предмета на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК намира приложение в исковото производство за изчисляване на дължимата държавна такса при предявени кумулативно съединени искове, но не и в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК. С оглед разликата между заповедното и исковото производство е направено и разграничението в начина на определяне на държавната такса съгласно чл. 12 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая интересът, за който се иска заповед за изпълнение е в размер 4 300,26 лв. /3 416,77 лв. + 883,49 лв./, поради което дължимата държавна такса е в размер 86,01 лв., която е внесена по сметка на Софийски районен съд.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определението на Софийски градски съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Като неправилно трябва да бъде отменено и разпореждането на Софийски районен съд и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявлението по същество.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 11.09.2009г. по ч. гр. д. № 4985/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-В състав.
ОТМЕНЯ определение № 7681/09.07.2009г. по гр. д. № 4985/2009г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-В състав и разпореждане от 18.02.2009г. по гр. д. № 44933/2008г. на Софийски районен съд, 40 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на заявлението по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.