O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 30.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 818 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1352/08.03. 2010 год. на Д. И. Р. от[населено място], [община] чрез процесуалните си представители адв. Ж. П. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 12 от 11.01. 2010 година по гр.възз.д. Nо 25 /2009 година на Добричкия окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд по реда и на основание правомощията по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение Nо 112/ 20.10.2008 година по гр.д. Nо 248/2007 година на Каварненския районен съд и е постановил ново на основание чл. 208 ГПК/ отм./ с което е отхвърлил исковете по чл. 108 ЗС и чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./, предявени срещу П. Т., Г. С. и К. Д. да се признае за установено, че Д. Р. с собственик на недвижим имот в[населено място], [община] и предаване владението на същото – незастроено дворно място от 116 кв.м., реална част от УПИ IV-257 в кв. 34 по ЗРП на[населено място] от 1985 година , разположена в южната част имота и заключена между ивица от 5 м. откъм улицата и северния край на сградата , с дължина 33 м./ оцветена с жълт цвят по скица-приложение към техническа експертиза и за отмяна на нотариален акт Nо 43/2006 г. . Присъдени са разноски в полза на ответниците.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на съществени процесуални правила и е недопустимо, както и в нарушение на материалния закон , основания за отмяна по чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК.
С изложение чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса : решение , постановено от първата инстанция по нередовна искова молба , нередовностите по която засягат конкретизацията и индивидуализацията на спорните имоти по заявен ревандикационен иск, трябва ли да се счита за решение постановено по непредявен иск и да се счита , че не попада в категорията на решенията, посочени в чл. 209 ал.3 ГПК / отм. .Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по същество по спор, по който пръвоинстанционният съд не се е произнесъл и не лишава ли това страната от правото и на първоинстанционно решение ?
С решението на въззивния съд се засягат съществени процесуални въпроси и евентуалното решение на ВКС ще даде отговор от съществено значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по спора и касация, чрез повереника им адв.Ю.О.- АК- Д., с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване . Защитата на ответниците поддържа , че за да е налице основание в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поставеният процесуално правен въпрос „ би бил от значение за точното прилагане на закона, само когато няма съдебна практика- задължителна или незадължителна , а по поставения въпрос съдебна практика не липсва .Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК
С разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК законодателят е предвидил критерий, при наличието на който касационното обжалване е изключено от приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК .Касае се до установен минимален праг на обжалваем интерес от 1000 лв.
Разпоредбата е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с обжалваем интерес под 1000 лв. Липсата на легална дефиниция на термина “обжалваем интерес” създава колебания, когато не се касае до искове за парично вземане, но след като законодателят не прави разграничение между вещни искове , който имат паричен еквивалент ,обусловен от данъчната или пазарна оценка на имота , на база данните , които страната е ангажирала по делото, и исковете за облигационни парични вземания , то и евентуалното разграничението на обжалваемия интерес според предмета на спора на заявения иск , без ясен законодателен критерий или изведено такъв по тълкувателен път със задължителна сила , касационното обжалване се явява недопустимо.
Обжалваемият интерес за всяка една от страните в процеса в различен и е категория , която касае и се дефинира само и единствено от субективното материално право на лицето , търсещо правна защита, но не и правата на останалите участници в процеса на същата страна.
Данните по делото- намиращата се на л.7 оценка на парцел IV-257 в кв. 34 по ЗРП на[населено място] , [община] с площ от 2050 кв.м. , в размер на 2493 лв. или касателно спорните 116 кв.м. обжалваемия интерес е със стойностен еквивалент от 141 лв. / сто четиридесет и един лева/ обосновават извода на касационния съд , че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради липса на доказан обжалваем интерес над 1000 лв.
С оглед на данните по делото и приложените съдебни книжа искането на ответника за присъждане на разноски за касационното производство следва да бъде оставено без уважение.Съгласно рапоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 4 ГПК, ответникът има правото да му бъдат присъдени разноските за съответната инстанция , но само и доколкото тези разноски са поискани своевременно и е доказано, че са направени. Поради липсата на представен с отговора на касационната жалба платежен документ за заплатени разноски от ответника , съставляващ доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение-хонорар на адв.Ю.О., настоящият състав счита , че искането следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. Nо 1352/ 08.03. 2010 год. , заявена от Д. И. Р. от[населено място], [община] чрез процесуалните му представител адв. Ж. П. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 12 от 11.01. 2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 25 /2009 година на Добричкия окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА касационното производство..
Оставя без уважение искането на ответниците по спора и касация П. Т., Г. С. и К. Д. за присъждане на разноски в касационното производство.
Определението може да се обжалва по реда на чл. 274 ал.2 ГПК в едноседмичен срок от съобщението до страната , че е изготвено и обявено.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: