3
определение по гр.д.№ 183 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 30.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕАДАРА ГРОЗДЕВА
след като изслуша докладваното от съдия Т.ГРОЗДЕВА гр.д.№ 183 от 2012 г., приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. Т. срещу срещу решение № 1196 от 25.10.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1215 от 2011 г., с което е отменено решение № 1157 от 23.03.2011 г. по гр.д.№ 4567 от 2010 на Варненския районен съд в частта му за отхвърляне на иска за предаване на владението на процесния имот и вместо него е постановено ново решение за осъждане на П. Т. Т. да предаде на С. Л. К. на основание чл.108 от ЗС владението на първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда, представляващ фактически втори реален етаж, разположен над магазините, който е самостоятелен обект в сградата с идентификатор № 10135.1506.623.1.1 по кадастралната карта на [населено място], състоящ се от две стаи, хол, баня, тоалетна, заедно с принадлежащото му избено помещение с площ от 4 кв.м. и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № 10135.1506.623.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.1506.623.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е нищожно, недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната и незадължителна практика на ВКС /решение от 01.08.2011 г. по в.търг.д.№ 331 от 2011 г. на Старозагорския окръжен съд, определение № 238 от 21.04.2011 г. по гр.д.№ 131 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 214 от 01.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 154 от 2009 г. на Бургаския апелативен съд, решение № 474 от 31.10.2011 г. по в.г.р.д.№ 855 от 2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, решение № 108 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 867 от 2010 г. на Врачанския окръжен съд, решение № 7 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 259 от 2010 г. на Видинския окръжен съд, решение № 246 от 14.05.2010 г. по гр.д.№ 344 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 381 от 22.05.2009 г. по гр.д.№ 344 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 620 от 25.06.1993 г. по гр.д.№ 211 от 1993 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 128 от м.01.2011 г. по гр.д.№ 263 от 2010 г. на Бургаския апелативен съд, определение № 1218 от 01.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 2284 от 2011 г. на Софийския апелативен съд/ и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: допустимо ли е чрез допълване или изменение на доклада си по делото въззивният съд да допусне несвоевременно изменение на предмета на спора и фактически да се произнесе по непредявен иск.
Ответницата по жалбата С. Л. К. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС в неговата осъдителна част, въззивният съд е взел предвид, че решението в установителната му част е влязло в сила и че по делото са представени и събрани доказателства, че ответникът осъществява фактическа власт върху спорния имот без основание. Това решение не противоречи на задължителната и незадължителна практика на ВКС по въпроса допустимо ли е изменение на иска пред въззивната инстанция. В него, макар и не изрично, е прието, че такова изменение не е допустимо, което е в съответствие със закона и с практиката на ВКС. В съдебно заседание от 28.06.2011 г. въззивният съд не е изменил иска, а по искане на ищцата е внесъл уточнение в предмета на спора в смисъл, че се претендира ревандикация не на първи реален, а на първи жилищен етаж от сградата, находящ се над магазините. Безспорно това уточнение не представлява изменение на предмета на иска и съответно постановеното от въззивния съд решение не е недопустимо, тъй като обектите в сградата имат самостоятелни идентификационни номера по кадастралната карта на [населено място] и както първоинстанционното решение, така и въззивното решение са постановени относно имот с идентификатор № 10135.1506.623.1.1 по тази кадастрална карта, независимо че този имот в първоинстанционното решение е описан като първия етаж от сградата, обособен като жилище, а във второинстанционното решение- като първи етаж от сградата, обособен като жилище, представляващ втори реален етаж, находящ се над магазините.
Поради гореизложеното не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1196 от 25.10.2011 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 1215 от 2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.