О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр.София, 07 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3913 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Ц.-Т., чрез адвокат Н. А. от АК В. срещу решение № 809/16.06.2016 г. по в.гр.д. № 670/2016 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение от 11.01.2016 г. по гр.д. № 7908/2015 г. на Районен съд Варна и е уважен предявеният иск на М. Е. Т. срещу Р. С. Ц.-Т. за обезщетение в размер на 20 463,60 лева, представляваща част от полагащата му се по наследство от Е. П. Т., починал на 29.03.2008 г., парична сума, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Следва ли да се установи с влязло в сила решение един факт, явяващ се преюдициален по отношение на друг такъв – т.е. следва ли в настоящия казус да се установи, че влогът не е СИО, а лична собственост, независимо, че е съществувал само при действието на отменения СК, който приема, че набраните по време на брака влогове са СИО до доказване на противното с влязло в сила решение или да се приеме, че установителен иск не е необходим.”. 2. „Дали сумата получена при пенсионирането на единия съпруг, независимо, че е по време на брака – чл.222 от КТ, ако е набрана и ликвидирана преди влизане в сила на новия СК е СИО или лична собственост.”. Касаторът е приложил съдебна практика и твърди, че в обжалваното въззивно решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Е. Т., чрез адвокат В. С. от АК В. е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски пред настоящата инстанция.
Въззивният съд е приел, че двете спорещи страни са син и преживяла съпруга на Е. П. Т., починал на 29.03.2008 г., който има още двама низходящи наследници. Съдът е установил също, че в наследството на починалия има парични влогове в две банки на обща стойност 63 699,56 лева, които са били разпределени между всички наследници в съотношение 5/8 за преживялата съпруга и по 1/8 на всеки от низходящите. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е възприела мотивите, че след като паричните влогове са набирани само с лични средства на единия съпруг, презумцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК (отм.) е оборена, а дяловете на наследниците при разпределението на сумите от тези влогове са равни.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не покриват нито общите, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросите в изложението на касатора са фактически, а не правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът им е свързан с правилността на фактическите и правни изводи в обжалваното решение и конкретните обстоятелства по настоящото дело. По своето съдържание тези въпроси представляват доводи за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен, ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Въззивният съд е установил релевантните за спора факти и в съответствие с практиката на Върховния касационен съд е взел отношение по всички направени от страните по делото доводи и възражения. Когато паричните влогове по време на брака са набирани само с лични средства на наследодателя, което изключва презумцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК (отм.), а преценката на съда се основава на събрани по надлежния процесуален ред доказателства, не може да се приеме, че съдебното решение е процесуално недопустимо поради липсата на влязло в сила решение за същото обстоятелство. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени относимите към правния спор доказателства и въз основа на тях е направен извод, че останалите в наследство парични влогове на общия наследодател са лични, а не семейни, а след като ищецът е получил по-малък дял от паричните средства, следва да му бъде присъдена разликата, с която ответницата се е обогатила. Изводите на въззивния съд по поставения въпрос не противоречат на представената задължителна практика на Върховния касационен съд, формирана с Тълкувателно решение № 2/27.12.2001 г. по тълк. дело № 2/2001 г. на ОСГК и решение № 215/23.06.2011 г. по гр.д. № 1014/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. постановено по чл.290 ГПК. С дадените разяснения в тълкувателното решение се приема, че имуществото на съпруга – едноличен търговец, в това число и паричните влогове, когато са придобити от дейността му като търговец по време на брака не се подчиняват на режима на съпружеската имуществена общност, тъй като в този случай се изключва презумцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК (отм.). С второто решение № 215 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1014/2010 г., ІІ г.о., се уеднаквява съдебната практика, като се дава отговор на въпроса за значението на приноса на съпрузите в придобиването на имущество по време на брака. Настоящият случай е различен – ищецът претендира присъждане на оставени в наследство парични суми в банкови сметки, в които са били превеждани само лични средства на наследодателя, поради което не е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Останалите посочени в изложението решения на Върховния съд, ОСГК, независимо че формират задължителна съдебна практика, също не може да обосноват допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са постановени във връзка с претенции за определяне на по-голям дял на съпруга от общото имущество, а не за получаване на дял от личното имущество – чл.29 СК (отм.).
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като незадължителната практика на Върховния касационен съд по чл.288 ГПК е във връзка със спор за определяне на по-голям дял на съпруга, а останалите две решения на Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд са постановени по настоящото дело, поради което съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.3, не може да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не са влезли в сила.
Обосноваването на касационните оплаквания за неправилност не могат да бъдат разглеждани от Върховния касационен съд преди допускане на решението до касационно обжалване, тъй като основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора. Ето защо, при липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане до касация, решението на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване, независимо дали са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Е. Т., чрез адвокат В. С. е поискал разноски пред настоящата инстанция, но не е представил доказателства да е направил такива, поради което съдът не ги присъжда.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 809 от 16.06.2016 г. по в.гр.д. № 670/2016 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.