O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София,08.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1257 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК и по чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 5488/19.04.2010 година на К. С. М. лично за себе си и като Управител на [фирма][населено място] , подадена чрез адв. К. Н. АК С. З. срещу въззивно Решение Nо 55 от 09. 03. 2010 година по гр. възз. д. Nо 333/2009 година на ОС-С.З., в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС.
С Определение Nо 417/ 23.09.2010 година постановено по ч.гр.д. Nо 306/2010 година на ВКС-I отд., състав на ВКС е присъединил към настоящото производство и частна жалба вх. Nо 7115 /13.05.2010 година, заявена от Л. А. С.-Ж. срещу допълнително постановеното решението по реда на чл. 192 ал.4 ГПК / отм./ по гр.д. Nо 333/2009 година , в частта по присъдените разноски. Поддържа се, че разноските са неправилно изчислени и следва да се присъдят в пълен размер, за сумата 1371 лв.
С посоченото решение , окръжният съд е производство по чл.196 и сл. ГПК / отм./ е отменил решение Решение Nо 51 от 01.06.2007 година постановено по гр.д. Nо 164/2007 година на РС-С. З. в частта по отхвърлените искове на Л. А. С.- Ж. за признаване собствеността и предаване владението на следните движими вещи- абкант преса “R.”КМ-4 и мотокар 2.5 тона и е постановено ново решение , с което двете ревандикационни претенции са уважени. С допълнително решение по чл. 192 ал.4 ГПК/ отм./ в полза на Л. Ж. са присъдени разноски по делото в размер на 100 лева.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Релевират се доводи, касаещи изводите на съда , че процесните вещи не се владеят на правно основание- договор за наем, относно неоснователността на изводите , че същият е надлежно прекратен .
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с доводите , че с въззивното решение е нарушена трайно установената съдебна практика по приложение на чл. 236 ЗЗД относно прекратяване на безсрочен договор за наем на движими вещи при установена липса на валидно уведомление за това , като се сочат Решение Nо 10140/12.11.2003 год. по адм.д. Nо 5805/2003 год. . на ВАС-V отд, Решение Nо 1113/02.11.2007 год. по гр.д. Nо 1071/2006 год. на ВКС- IV отд. и Решение Nо 144/29.10.2009 год. по т.д. Nо 79/2009 година на ВКС-ТК- I отд.
В срока по чл.287 ГПК и чл. 275 ГПК не са подадени писмени отговори съответно от ответника по касация- Л. С. , нито от ответника по частната жалба – К. Н..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и по релевираните по частната жалба доводи , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за спазване срока по чл. 283 ГПК и наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при установената оценка на вещите от 6000 лв.
За да уважи заявеният от Л. С.- Ж. ревандикационен иск , решаващият съд е приел за безспорно , че същата на основание Договор от 23.09.2004 година за уреждане на финансови задължения между Л.С. и т. д. [фирма][населено място] , неизпълнение на договора и издадена ф-ра Nо 2641/30.10.2006 година, се легитимира като собственик на процесните движими вещи : абкант преса “R.”КМ-4 и мотокар 2.5 тона. Прието е , че вещите се намират във владение на ответника – без правно основание , тъй като сключеният договор за наем с праводателя на ищцата „Р. „АД / в ликвидация/[населено място] и фирмата [фирма][населено място] от 15.02.2006 година , е прекратен на 15.02.2008 година.
При преценка на релевираните доводи по изложението на касатора и цитираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС приема , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , правният въпрос , от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на съдилищата/ без значение на тяхното инстанционно ниво/, по същия правен въпрос.
Цитираните Решение Nо 10140/12.11.2003 год. по адм.д. Nо 5805/2003 год. . на ВАС-V отд. не може да бъде ценено като относимо към поставения въпрос не само защото е решение , постановено в административно производство и не е „съдебна практика” по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, но и защото изрично с него се приема неприложимост на чл. 236 ЗЗД .
Решение Nо 1113/02.11.2007 год. по гр.д. Nо 1071/2006 год. на ВКС IV отд. с което се приема , че „ако след изтичане на наемния срок, ползването на вещта със знанието и без и без противопоставяне на наемодателя , договорът се счита продължен за неопределен срок” визира хипотеза , обратна на тази по делото ,тъй като спорният проблем е този за превръщането на договора за наем от срочен в безсрочен , а не дали е прекратен”.
Цитираното Решение Nо 144/29.10.2009 год. по т.д. Nо 79/2009 година на ВКС-ТК- I отд., с което основният разрешен въпрос е този за сключване на договор за наем от наемодател- търговско дружество”също е напълно неотносимо към поставения правен проблем.
По подадената частна жалба срещу Решението на въззивния съд по чл. 192 ал.4 ГПК / отм./ .
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С молба вх.Nо3958/19.03.2010 год., ищцата- въззивник Л. С. – Ж. е поискала да се измени решението на въззивния съд , в частта за разноските , претендирайки присъждане на направените за всички инстанции разноски.
С обжалваното решение по чл. 192 ал.4 ГПК / отм./, с. окръжен съд е присъдил разноски в размер на 100 лв. , съобразно на уважената част от иска пред съответната инстанция.
Обжалваното определение е неправилно, същото е постановено в нарушение на чл. 64 ал.1 ГПК / отм./ и чл. 218з ал.4 ГПК /отм./.
Ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски , съобразно уважената част от иска, в т.ч. и направените по касационно обжалване разноски, които следва да бъдат присъдени от въззивния съд, на който делото е върнато за разглеждане по същество.
Данните по делото сочат , че в рамките на инстанционните производства и това пред касационната инстанция по реда на чл. 218а б.”а” ГПК / отм./, страната е направила разноски общо в размер на 1371 лв. по заявените два , при условията на обективно съединяване, исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД. При липсата на документи, разграничаващи разноските по отделните искове, следва , че за всеки от тях са направени еднакви по размер разноски.След като е уважен само един от исковете- този по чл. 108 ЗС, то и разноските , на който страната има право, са в размер на сума от 685.50 лв. т.е. до размер на половината от тях.
След като в полза на Л. С.- Ж. е присъдена сума от 100 лв., то с настоящото определение следва да бъде присъдена допълнително сумата от 585.50 лв. / разлика до дължимия размер./
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 ГПК и чл. 278 ал.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 5488 / 19.04.2010 година заявена от К. С. М. лично за себе си и като Управител на [фирма][населено място] , подадена чрез адв. К. Н. АК- С. З. срещу въззивно Решение Nо 55 от 09. 03. 2010 година по гр. възз. д. Nо 333/2009 година на ОС-С. З., в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС.
Осъжда К. С. М. лично и като Управител на [фирма][населено място] да заплати на Л. А. С. –Ж. сумата 585.50 лв./ петстотин осемдесет и пет и 0.50 лв./ разноски по делото за всички инстанции, по уважения иск по чл. 108 ЗС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :