1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 08.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1728 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. Д. срещу определение № 82 от 31.01.2013г. по ч. т. дело № 39/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 20358 от 11.12.2012г. по ч. гр. дело № 14767/2012г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл. 419 ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение от 06.07.2012г., инкорпорирано в заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 31082/2012г. на Софийски районен съд, ГК, 50 състав.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател релевира доводи, че частната касационна жалба е допустима в частта, с която е обжалвано определението на въззивния съд за отмяна на заповедта за изпълнение и отхвърляне на подаденото заявление по чл. 417 ГПК, поради което моли определението на ВКС да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище, че определението на ВКС е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли частната жалба срещу него да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че частната касационна жалба на [фирма], [населено място] е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че определенията на съда по частни жалби по чл. 419 ГПК не попадат в разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Съображенията и доводите в обжалваното определение за недопустимост на частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което е отменено разпореждане на районния съд за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, молбата на заявителя за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е оставена без уважение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, са законосъобразни. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е допуснато издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определението по чл. 419 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че подадената от него частна касационна жалба е допустима в частта, с която е обжалвано определението на въззивния съд за отмяна на заповедта за изпълнение и отхвърляне на подаденото заявление по чл. 417 ГПК. Видно от определение № 20358 от 11.12.2012г. по ч. гр. дело № 14767/2012г. на Софийски градски съд – предмет на частната касационна жалба, с него е отменено разпореждането за незабавно изпълнение от 06.07.2012г., инкорпорирано в заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 31082/2012г. на Софийски районен съд, ГК, 50 състав, оставена е без уважение молбата на [фирма] за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, но въззивният съд не е отменил самата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена на 06.07.2012г. по ч. гр. дело № 31082/2012г. на СРС, ГК, 50 състав. Заповедта за изпълнение на парично задължение съществува в правния мир и след евентуално уважаване на иска по чл. 422 ГПК може да бъде издаден изпълнителен лист.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от последния разноски за настоящото производство в размер на 250 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 82 от 31.01.2013г. по ч. т. дело № 39/2013г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица][жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, адв. В. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ – направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.