4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
[населено място] 09. 03. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5084 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. М. Ч. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Б., срещу решение от 28.05.2014г., постановено по гр.д. №65/2014г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение от 18.11.2013г. по гр.д.№80/2013г. на Районен съд-Златоград в обжалваната част, с която е разрешено издаване на задграничен паспорт на детето Ж. С. Ч. само със съгласието на майката А.-В. П., без да е необходимо съгласието на бащата С. М. Ч. и е дадено разрешение детето Ж. С. Ч. да пътува за Република Румъния само със съгласието на майката А.-В. П., без да е необходимо съгласието на бащата С. М. Ч., за срок от три години от влизане в сила на решението.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А.-В. П., чрез процесуалния си представител адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е разрешено издаване на задграничен паспорт на детето Ж. С. Ч. само със съгласието на майката А.-В. П., без да е необходимо съгласието на бащата С. М. Ч. и е дадено разрешение детето Ж. С. Ч. да пътува за Република Румъния само със съгласието на майката А.-В. П., без да е необходимо съгласието на бащата С. М. Ч., за срок от три години от влизане в сила на решението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят за да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, сочи въпроси: „достатъчно защитен ли е интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограниченото му пътуване в продължение на три години, считано от датата на влизане в сила на разрешителното съдебно решение, предвид факта, че родителят, на когото са предоставени родителските права сам ще преценява възможността за пътуване”, „достатъчно ли е защитен интересът на детето при така даденото разрешение за пътуване при положение, че детето не знае румънски език, не може да контактува с майка си и нейните роднини”, „в каква степен е защитен интересът на детето при даденото разрешение за пътуване като се отчете факта, че майката отсъства от съзнателния живот на детето, поради което отчуждението между нея и детето се е формирало по естествен път, а детето Жасмина има силно изразена емоционална връзка с баща си”, „не следваше ли да бъде уважено искането на бащата да придружава детето при извеждането му извън граница и при пътуванията на детето в Р.Румъния, като се отчете ниската възраст на детето и неговата привързаност на детето. Касаторът счита, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с приложени от него решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. С приложените от касатора решение по гр.д.№1456/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№170/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№1580/2011г. на ВКС, ІVг.о. и решение по гр.д.№300/2010г. на ВКС, ІVг.о., е разрешен друг въпрос, а именно за интереса на дедето при дадено разрешение за неограниченото пътуване на детето, докато поставеният от касатора първи въпрос касае дадено разрешение за пътуване на детето за определен период в определена държава, което разрешение не е в противоречие с представените от касатора решения на ВКС. В представените от касатора въпроси не са разрешени и останалите поставени от касатора въпроси.
Касаторът е поставил въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.127а СК има задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /решение №697 от 01.11.2010г. по гр.д.№№1052/10г. на ВКС, ІVг.о., решение №418 от 17.07.2009г. по гр.д.№1091 по описа на ІІг.о. за 2008г., постановено от ВКС, Іг.о.№982, решение №982 от 15.03.2010г. по гр.д.№900/2009г. на ВКС и ІVг.о., решение №236 от 30.06.2010г. по гр.д.№4549/2008г. на ВКС, ІVг.о., решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., решение № 669 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др./, че не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница без съгласието на другия родител постоянно и неограничено, като при възникнала нужда за детето да пътува в чужбина и разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Освен това, обстоятелството, че касаторът е потърсил защита по режима на лични отношения с детето, не е от значение за делото по чл.127а СК, тъй като решението по този спор не е от значение за правилното решаване на настоящото дело относно пътуването на детето.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2014г., постановено по гр.д. №65/2014г. на Окръжен съд – Кърджали.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: