О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр.София, 31.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3195/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. Г. Т., А. Я. Ч. , А. Я. Ч. , К. А. Н. , И. С. Т. , Ц. Т. К. , С. Т. Т. , Т. Н. Т. , и К. Н. Ч. , всички от гр. Б., срещу решение № ІІІ-40/07.03.2008 год. по гр.дело № 644/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
Касаторите се позовават общо на основанията, регламентирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдът се бил произнесъл по един материалноправен спор в противоречие с константната практика по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, според която компетентен да го разреши е само гражданския съд по общия исков ред, а вместо това се е произнесъл с обезсилване на решението на Бургаския районен съд.
В подкрепа на твърдяните основания за допускане на касационно основание по чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че процесуалната разпоредба регламентира три напълно различни хипотези за това, касаторът е обсъждал и коментирал недостатъци на въззивното решение, които са основание за касационно обжалване, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, в какъвто смисъл е посочил съдебна практика, ирелевантна към настоящия спор, в който предмет на накърненото материално право, съществуващо към минал момент, който е включването на земеделската земя в ТКЗС е имот, възстановен в полза на ответниците, с план за земеразделяне.
Постоянната съдебна практика на касационния съд е единна и категорична, че имоти, възстановени с план за земеразделяне в нови реални граници не могат да бъдат предмет на спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и решение № 409/31.05.2006 год. по гр.дело № 2977/2004 год. на ІV-то г.о. на ВКС на РБ.
При отсъствие на конкретика на основанията за допускане на касационно обжалване в изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК в изложението на касатора, въпреки изричните указания на съда в този смисъл, позоваването на съдебна практика по различни казуси, по които съдилищата са се произнесли по съществото на спора за материално право на собственост към минал момент, по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е неотносимо към съществения процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, а именно – недопустимост на исковото производство, образувано по недопустим иск, чиито предмет е установяване правото на собственост, върху земеделски имот към минал момент, но възстановен с план за земеразделяне.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІІІ-40/07.03.2008 год. по гр.дело № 644/2007 год. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: