4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С., 01.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 105 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „МЕЖДУНАРАДНА Ф. К.”, със седалище 2121 Пенсилвания авеню,С.З. В., окръг Колумбия – С., подадена чрез процесуалния и представител адв.Св.К. против въззивното определение на В. окръжен съд № 2974 от 28.12.2009 год., по възз.т.д.№ 1585 / 2009 год., с което е оставена без уважение частната жалба на ЮЛ- настоящ частен жалбоподател, срещу постановения от съдия по вписванията при Служба по вписванията[населено място] към А. по вписванията[населено място] отказ № 39 / 01. 12. 2009 год. да извърши вписване в имотния регистър на договор за особен залог върху търговското предприятие на [фирма], по отношение на включените в активите на същото недвижими имоти, подробно описани в молбата.
С частната жалба е въведено оплакване за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение на В. окръжен съд, поради допуснато нарушение на чл.23, ал.4 ЗТР и чл.15, ал.3 ЗНА, като се иска отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията за извършване на заявеното вписване .
Според наведените от частния жалбоподател доводи, обстоятелството, че изрично с чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове законодателят е предвидил правна възможност съществуващото противоречие между отделни правни норми, съдържащи се в различни по вид нормативни актове да бъде преодоляно чрез прилагане на нормативния акт от по- висока степен, обосновава правен извод, че при наличие на конкуренция между ограничителното изискване, въведено с чл. 22а от Правилника за вписванията и разпореденото от чл.23, ал.4 ЗТР, В. окръжен съд е следвало да приложи Закона за търговския регистър, като по- висок по степен нормативен акт, поради което даденото в обратен смисъл разрешение на въззивния съд се явява в противоречие със закона.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдението му е, че с обжалвания въззивен съдебен акт В. окръжен съд се е произнесъл „в противоречие с практиката на ВКС по съществени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“.
Като израз на визираното несъответствие, обуславящо приложението на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано определение № 447/10.07.2009 год., по ч.т.д.№ 58/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС, а основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с необходимост от еднозначно приложение на чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър от съдилищата, с оглед защитата правата на заложните кредитори, ненакърняване на интересите им, поради лишаване от приоритета на вписване в тяхна полза, произтичащо от необоснован отказ да се извърши исканото вписване и осъществяване на неоправдани разходи за получаване на посоченото в чл.22а ПВ удостоверение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно конституирана в производството пред ВОС страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за достъп до касационно обжалване е неоснователен,поради следното:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, обосновавайки предпоставките за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател изобщо не е формулирал конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото, по отношение на който даденото в приложеното влязло в сила определение на ВКС, ТК по ч.т.д.№ 58/ 2009 различно разрешение на същите да създава твърдяното противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно, обстоятелството, че точната формулировка на специфичния за конкретното дело правен въпрос, от значение за изхода на същото, като това изрично е разяснено и в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е възложена в изключителна тежест на частния жалбоподател и за касационната инстанция отсъства законово задължение за неговото извеждане и конкретизация, въз основа на съдържащите се в обстоятелствената част на изложението доводи, вкл. по съображения да не бъде нарушено диспозитивното начало, то непосочването му, само по себе си е достатъчно, за да бъде отречено допускането на касационен контрол, поради отсъствие на главната, водеща процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Несъмнено е, че при въведената с действащия ГПК факултативност на касационното обжалване, към което в разглежданата хипотеза на чл.274, ал.3 законодателят препраща, липсата на основната предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК обуславя както обективна невъзможност за касационната инстанция да извърши преценка относно наличието на твърдяния от жалбоподателя критерий за селекция, доколкото различния краен резултат по делата би могъл да произтича не от дадено различно разрешение на обективно идентични правни въпроси, а и от различните установени, въз основа на конкретния материал по делата факти и обстоятелства, така и относно значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правната мисъл.
Впрочем за прецизност на изложението следва единствено да се посочи, че и в цитираното определение на състав на ТК на ВКС не е възприето поддържаното от частния жалбоподател становище, лишено от основание в закона, че отсъствието на удостоверение „за вписване на залога в търговския регистър” може да бъде заместено с различните представени от заявителя доказателства, въз основа на анализа на които съдията по вписванията да изгради правен извод за наличието или не на надлежно извършено вписване на залога в търговския регистър по партидата на залогодателя, а касае въпроса за преодоляване несъответствието между изискванията към съдържанието на това удостоверение, въведени с чл.6 ПВ и задължителните реквизити на удостоверението за вписване на обстоятелствата за залога на търговското предприятие по ЗТР и Наредба № 1/2007 год., който въобще не е обусловил решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че този последен въпрос е получил своето разрешение в практиката на ВКС – определение № 442/ 2009 год., по ч.т.д.№ 317/2009 год. на І-во т.о.чрез прилагане на процесуалното правило на чл.291 ГПК, а това обуславя и отричане на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, който освен това в случая е и житейски, а не правно аргументиран – арг. от.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до наведените касационни основания, то те, поради създадените от законодателя формални процесуални предпоставки за факултативен касационен контрол, дори и да са налице, не могат да обосноват допускане на касационното обжалване – арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на В. окръжен съд № 2974 от 28.12.2009 год., по възз.т.д.№ 1585 / 2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: