О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 10.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 669 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Г. против решение № 1756/27.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 2713/2015 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е отменил решението на районен съд, с което са уважени исковете, като е постановил ново, с което ги е отхвърлил.
Съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът е назначен временно за изпълняващ длъжността „инспектор по противопожарна охрана“, „младши инспектор по противопожарна охрана“ , считано от 01.02.1995год. както и че считано от 31.05.2006г., ищецът е започнал да осъществява функциите на „началник служба П.“, от който момент му е връчена и приложената длъжностна характеристика. Установено е, че със заповед № РД-04-141 от 10.12.2014год., подписана от управителя на дружеството – работодател, е изменена длъжностната характеристика на длъжност началник П., като са променени изискванията за необходимото образование за заемане на длъжността, а именно предвидено е служителят да притежава образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или по-висока, в област „технически науки“ по специалност „Пожарна и аварийна безопасност“ или други сходни в сферата на ПБ, придобита в акредитирани висши учебни заведения в страната или чужбина. Със същата заповед е утвърдена новата длъжностна характеристика за длъжност “началник П.”. Разпоредено е новата длъжностна характеристика да се връчи на изпълняващият длъжността „началник П.“ за запознаване и изпълнение, който в тридневен срок да представи писмени доказателства за притежаваната образователно-квалификационна степен, съобразно изискванията на длъжностната характеристика. Представен към делото е и екземпляр от новата длъжностна характеристика, подписан от ищеца на 10.12.2014г. Безспорно е било по делото, че ищецът не притежава посоченото в новата длъжностна характеристика образование, както и че не е могъл да представи доказателства за това. С предизвестие, подписано от управителя, връчено на ищеца на 12.12.2014г., последният е уведомен , че трудовият му договор ще бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, считано от 16.12.2014г., тъй като не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, като със заповед №РД-07-87/22.12.2014год. на управителя на дружеството, на основание чл.328,ал.1 , т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 22.12.2014год. , тъй като не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Съдът е приел, че работодателят, който безспорно е „Т.-К. Ф. а.-В.”Е., е действал чрез назначения от принципала на дружеството – Съвет на директорите, управителя на дружеството, правомощията на който се делегирани с договор за управление от 19.08.2013г., валидно вписан в ТР. Прието е, че правомощието на управителя да утвърждава нови длъжностни характеристики и изисквания в тази връзка е включено в понятието “да разработва и утвърждава организационната структура и цялата му вътрешнонормативна уредба”, както е предвидено в чл.9 от договора. Освен това, съдът е приел в тази насока, че това правомощие, ако и да се приеме, че не е изрично делегирано в договора, не е измежду правомощията, изрично изключени с Учредителния акт, съобразно който управителят се “ползва с правата на работодателя при организиране и ръководене дейността му”. Аргумент за притежаваното от управителя правомощие да изменя и утвърждава нови длъжностни характеристики съдът е извел и от разпоредбата на чл. 13 от договора за управление, който според съда му дава много по-широки правомощия, касаещи служителите и работниците- сключване, изменяне, прекратяване на трудовите правоотношения, налагане на дисциплинарни наказания, поради което и е направил извод, че не следва да се приеме, че управителят има право да упражнява дисциплинарна власт, но не и да измени определено изискване за заемана от работник длъжност. Съдът също така е приел, че заповедта е мотивирана, като в нея е посочено основанието на което е издадена, както и обстоятелствата, на които се основава. Съдът е приел, че съдебният контрол следва да се разпростре и върху наведените твърдения за наличие на злоупотреба с право, като е приел, че тези твърдения са необосновани. Приел е, че липсва връзка между прекратяването на трудовото правоотношение със сина на ищеца и прекратяването на правоотношението с трудовото правоотношение на ищеца със същия работодател, предвид времевата разлика и причините за това, както и липсата на доказателства, че именно изложените факти в исковата молба са довели до прекратяването на трудовото правоотношение на соченото основание, като в тази връзка съдът се е позовал на презумпцията по чл.8, ал.2 КТ и доказателствената тежест при установяването на злоупотреба с право от страна на работодателя.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се излагат твърдения относно неправилност на постановеното решение, като се обсъждат събраните по делото доказателства и от тях се правят изводи, различни от тези на въззивния съд. Тези доводи на касатора не са относими към производството по чл.288 ГПК, доколкото касаят обосноваността на съдебното решение, а необосноваността, като негов порок не е сред касационните основание, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Н. е касационно основание съгласно разпоредбата на чл.281 ГПК, т.е. нейното наличие следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба, но едва след като са налице предпоставките относно допустимостта на касационното обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Относно поставения правен въпрос, касаещ хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съдът приема следното:
Сочения правен въпрос е относно задължението на работодателя да посочи в мотивите на предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение вида на изискваното образование, степен на образование, квалификационна степен, при положение, че с новата длъжностна характеристика, подписана от работника или служителя, тези изисквания са конкретизирани. На първо място, съдът не е обосновал своите правни изводи относно неоснователността на предявените искове с предизвестието за прекратяването на трудовото правоотношение, като мотиви в тази насока, относно необходимостта за подробно мотивиране на предизвестието или не, въззивният съд не е изложил. Решаващите изводи на въззивният съд касаят мотивираността на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение, не и на предизвестието за това. Липсата на произнасяне по този правен въпрос, води до извод и за неотносимост на този въпрос към производството по чл.288 ГПК. Отделно от това, по така поставения правен въпрос съществува и задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд, което води до липсата на соченото касационно основание.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, общо в размер на 600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1756/27.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 2713/2015 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА И. С. Г. от [населено място], кв.., [улица], ет., ап. да заплати на „Т.-К. Ф. а.-В.”Е. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 600 /шестотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.