4
Върховен касационен съд на Р. Б. ТК, ІІ т.о. дело № 253/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр.С., 13.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 253/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. М. от[населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат Ст.С. от АК-В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд № 716/26.11.2009 год., постановено по гр.дело № 694/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд-Мездра № 216 т.3/31.07.2009 год. по гр.дело № 556/2008 год. в осъдителната му част, въззивният съд е решил спора по същество и е отхвърлил като неоснователен и погасен по давност предявеният от ищцата-касатор срещу [фирма],[населено място] иск по чл.195, ал.2 във вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД за сумата 3 087,68 лева, представляваща стойността на закупена стока с недостатъци, както и обезщетение за материали, труд и средства за укрепване на постройката, в която са вложени процесните 300 броя негодни тухли.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Неправилно, позовавайки се на разпоредбата на чл.197, ал.1 ЗЗД съдът е приложил кратката погасителна давност вместо общия петгодишен давностен срок, тъй като в случая недостатъка на продадената вещ е довел до нейната негодност за използуване по предназначение, поради което според касатора е налице хипотезата на пълно неизпълнение, а не некачествено изпълнение на договора за продажба.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3. Излага становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ приложимата давност по отношение отговорността на продавача когато продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или я правят негодна за употребата й по предназначение. Навежда доводи, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, позовавайки се на приложеното към жалбата р.№ 246/15.02.1962 год. по гр.дело № 2/1962 год. на ВС-І г.о., а правилното му разрешаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част въззивният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл.195, ал.2 във вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД като неоснователен и погасен по давност. Анализирайки в цялост събраният по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначената техническа експертиза/ съдът е приел, че само част от закупените на 18.06.2007 год. общо 2400 броя тухли са некачествени При извършения оглед на изградената с тях пристройка е констатирано, че само около 200 броя от вложените в строежа тухли са дефектни, а наоколо са складирани още около 45-50 броя натрошени тухли. Прието е също, че с оглед данните по делото не е установено по категоричен и безспорен начин, че се касае именно за процесните тухли, закупени през лятото на 2007 год., тъй като ищцата е рекламирала за появили се недостатъци едва през есента на 2008 год. Основният довод за отхвърляне на иска обаче е, че претенцията е погасена по давност. Направен е решаващият извод, че съгласно чл.197 ЗЗД исковете на купувача по чл.195 ЗЗД се погасяват с изтичане на 6-месечна давност при продажбата на движими вещи, който срок започва да тече от предаването на вещта и в случая давностният срок е изтекъл.
При тези данни и с оглед съдържанието на касационната жалба, релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос е свързан с приложимата давност по отношение исковете на купувача за недостатъци на закупената вещ по чл.195 във вр. с чл.193 ЗЗД. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК предвид наличието на утвърдена задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 88/28.02.1984 год. на ОСГК на ВС, ТР № 33/01.11.1973 год. на ОСГК на ВС и ТР № 54/23.06.1986 год. на ОСГК на ВС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно цитираната съдебна практика, отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача нормативно са уредени в чл.193 ЗЗД. При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл.195, ал.1 и 3 ЗЗД купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: той може да развали договора, като върне вещта и иска обратно цената заедно с разноските по продажбата; да задържи вещта и да поиска намаление на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. При продажба на родово определени вещи купувачът може да упражни правата по първата алинея или да иска друга стока без недостатъци, както и обезщетение за вредите – ал.3 на чл.195. Според разпоредбата на чл.197 ЗЗД, исковете на купувача по чл.195 ЗЗД се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца – при продажбата на движими вещи, като давностния срок за погасяване на вземанията започва да тече от момента на предаване на вещта и е независим от гаранционния срок, предвиден в договора или в друг нормативен акт. Цитираната нормативна уредба е приложима при договорите за продажба и се явява специална спрямо общите разпоредби на ЗЗД, уреждащи давностните срокове – чл.100 и сл.ЗЗД и материята за разваляне на договорите при неизпълнение от страна на длъжника – чл.87 и сл.ЗЗД. С оглед на изложеното неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при разваляне на договора за продажба на движима вещ поради недостатъци се прилага общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК. Неоснователно е и позоваването на приложеното към касационната жалба решение № 246/15.02.1962 год. по гр.дело № 2/1962 год. на ВС, което е постановено по реда на отменения ГПК, предшествува цитираните по-горе тълкувателни решения и не представлява задължителна съдебна практика съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 716/26.11.2009 год., постановено по гр.дело № 694/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: