O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 14.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 48/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6458/12. 09. 2018 год. на Е. Б. Г. чрез процесуалните представители адв. Р. Г. и адв. Я. Н., и двамата от САК срещу въззивно Решение No 170 от 23.07.2018 година по гр. възз.д. Nо 459/2017 година на ОС – Кюстендил.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което са отхвърлени заявените от Е. Г. срещу И. Г. С. и С. Г. С. и Д. Т. И. и Г. Д. И. да се признае за установено, че ответниците не са собственици на спорните два поземлени имота съответно с идентификатори *** и *** по КК и КР на [населено място], м.“М.“.
С касационната жалба се поддържат доводи, че въззивното решение е неправилно както в частта, с която се отрича правото на собственост на ищцата, така и се признава за доказано правото на собственост на ответниците поради неточно анализиране на доказателствата по делото, игнориране на доказателства, сочещи на съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основания за касиране по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и на основани чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност.
В приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК искането се обосновава с тезата, че по въпросите : Подаването на искане за изземване на имот по административния ред на чл. 34 от ЗСПЗЗ представлява ли действие по чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116, б.“в“ ГПК, което прекъсва придобивната давност на владелеца на имота, могат ли да бъдат предприети действия по принудително изпълнение по чл. 116, б.“в“ ЗЗД без да е издаден подлежащ на изпълнение акт, който да е тяхно основание ?може ли да се приеме, че е налице прекъсване на придобивната давност на владелеца на имота по чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116, б.“в“ ЗЗД когато въпреки подадено искане за изземване на имот по административен ред на основание чл. 34 ЗСПЗЗ, не е била издадена заповед за изземване на имота, която да подлежи на изпълнение ? Могат ли действия по принудително изпълнение по см. на чл.116, б.“в“ ЗЗД да бъдат считани действия, извършвани извън правомощията на държавните и частни съдебни изпълнители в изпълнителното производство по ГПК? Допустимо ли е разширително тълкуване или прилагане по аналогия на основанието за прекъсване давността по чл. 116, б.“в“ ЗЗД по отношение на актовете, които могат да се считат за основания за предприемане действия по принудително изпълнение, по отношение на действията, който могат да се считат за предприемане действия по принудително изпълнение или по отношение на лицата/ органите, които могат да предприемат действия по принудително изпълнение, по отношение на правното производство и етапа му, в който могат да се предприемат действия по принудително изпълнение? Прекъсва ли придобивната давност по см. на чл. 116, б.“в“ ЗЗД подаването на искането по чл. 34 ЗСПЗЗ, което не е адресирано до владелеца на недвижим имот и по повод на което предвижда образуване на административно производство със страни заявителя и административния орган, без участие на владелеца? Релевантно ли би било за прекъсване на срока на придобивната давност обстоятелството, че се иска изземване на недвижимия имот от друго лице, което не е владелеца на имота? произнесени в противоречие с цитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Искането се поддържа в приложно поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпросите: Извънсъдебните претенции смущават ли владението и прекъсват ли придобивната давност на владелеца, подаването на жалба до съда на основание чл. 145 АПК срещу административен акт –отказ от изземване на имот по административен ред по чл. 34 ЗСПЗЗ –смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност на владелеца? Спокойно ли е владението, което не е установено с насилие и което не се поддържа с насилие? произнесени в противоречие с цитираните решенията на ВКС по чл. 290 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на заявеното основания и по въпроса : Прекъсва ли владелецът сам собствената си давност с предявяването на иска за защита на собствени права срещу лице, което твърди, че е собственик на имота ? с довод, че ако се приеме, че съдът е дал положителен отговор, то това би било в противоречие с цитираните решения на ВКС.
Предвид данните по делото за извършеното в хода на исковото производство разпореждане със спорното право от страна на ответниците, на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване и по въпросите: Разпореждането в хода на процеса от страна на ответник по отрицателен установителен иск с правото на собственост – предмет на иска- основание ли е за уважаване на предявения иск срещу ответника? с довод, че разрешението на въззивния съд противоречи на разясненията по ТР 8/2012 год. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация С. Г. С., с който се оспорват доводите на касатора и неговата защита както по отношение наличие на пороци за отмяна на обжалваното решение, така и на основания за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски за касационното производство за сумата 500 лв.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК и изискванията на чл. 280, ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед вещния характер на разгледан отрицателен установителен иск за собственост.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Носителите на субективни материални права разполагат с установената и гарантирана от закона възможност за правна защита пред съда. В рамките на избрана защита на правото на собственост чрез заявен отрицателен установителен иск, предмет на делото е единствено и само отричаното право на собственост на страната – ответник по иска.
Установителните искове уредени по в чл. 124 ал.1 ГПК, са форма на защита на субективни материални права, като с тях, титулярът на правото може да иска по съдебен ред да се установи съществуването или несъществуването му със силата на пресъдено нещо. В чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни.
Правен интерес от защита правото на собственост чрез отрицателен установителен иск съществува, когато страната ответник под някаква форма претендира да е носител на отричано от ищеца право. При този правен спор се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца и съответно се поражда нужда от защита чрез отрицателния установителен иск. Когато е избрана форма на защита, чрез предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот правен интерес от търсената с иска защита е налице, когато ответникът оспорва иска, претендирайки отричаното от ищеца право. И в този случай ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално право – да докаже фактите, от които то произтича. Само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. Това е въпрос по допустимостта на иска.
Въпросите за установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост, са предмет на дадените задължителни разяснения с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В конкретния случай, за да постанови решението си, решаващият (въззивен ) съд е приел, че ответниците са доказали правото си на собственост по отношение на поцесните поземлени имоти на основание завършена земеделска реституция и доброволна делба от 2016 година в полза на техния общ наследодател. Наред с това е изложил пространни мотиви защо не приема тезата, че ищцата е придобила имотите на основание придобивна давност за времето след 2005 година до завеждането на иска, приемайки, че срокът е прекъснат през 2012 година с искането на ответника С. С. за административно съдействие за отстраняване на Г. от имота. Прието е, че ищцата не противопоставя собствени права по реституция, поради което няма правото да се позовава на нищожен договор за замяна на земеделски земи през 1946 година, съгласно задължителните разясненията на ТР No 11/20102 год. на ОСГК на ВКС относно доказателствената сила на констативния нотариален акт и Р No 231/ 31.10.2011 год. по гр.д. No 1610 /2010 год., ВКС- II г.о.
Изведените въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, свързани с оспореното придобивно основание на твърдяното ( в рамките на установяване на правен интерес от заявения установителен иск ) правото на собственост на ищцата – а именно : Подаването на искане за изземване на имот по административния ред на чл. 34 от ЗСПЗЗ представлява ли действие по чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116, б.“в“ ГПК, което прекъсва придобивната давност на владелеца на имота, могат ли да бъдат предприети действия по принудително изпълнение по чл. 116, б.“в“ ЗЗД без да е издаден подлежащ на изпълнение акт, който да е тяхно основание? Може ли да се приеме, че е налице прекъсване на придобивната давност на владелеца на имота по чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116, б.“в“ ЗЗД когато въпреки подадено искане за изземване на имот по административен ред на основание чл. 34 ЗСПЗЗ, не е била издадена заповед за изземване на имота, която да подлежи на изпълнение? Могат ли действия по принудително изпълнение по см. на чл.116, б.“в“ ЗЗД да бъдат считани действия, извършвани извън правомощията на държавните и частни съдебни изпълнители в изпълнителното производство по ГПК? Допустимо ли е разширително тълкуване или прилагане по аналогия на основанието за прекъсване давността по чл. 116, б.“в“ ЗЗД по отношение на актовете, които могат да се считат за основания за предприемане действия по принудително изпълнение, по отношение на действията, който могат да се считат за предприемане действия по принудително изпълнение или по отношение на лицата/ органите, които могат да предприемат действия по принудително изпълнение, по отношение на правното производство и етапа му, в който могат да се предприемат действия по принудително изпълнени ? Прекъсва ли придобивната давност по см. на чл. 116, б.“в“ ЗЗД подаването на искането по чл. 34 ЗСПЗЗ, което не е адресирано до владелеца на недвижим имот и по повод на което предвижда образуване на административно производство със страни заявителя и административния орган, без участие на владелеца? Релевантно ли би било за прекъсване на срока на придобивната давност обстоятелството, че се иска изземване на недвижимия имот от друго лице, което не е владелеца на имота ? не могат да се приемат за относими към правния спор въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, които са обосновали изхода на делото, доколкото с обжалваното решение безусловно се приема, че заявения от Е. Г. отрицателен установителен иск е допустим. Въпросите за прекъсване и спиране на сроковете на придобивната давност не касаят правното основание, на което решаващият съд е признал правата на ответниците по делото и е отхвърлил иска – а именно земеделска реституция в полза на общия наследодател и доброволна делба. Предмет на делото на заявения отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответниците на твърдяното от тях юридическо основание – а това основание не е придобивната давност. Така поставените въпроси биха били относими само ако установителният иск бе положителен установителен иск и на ищцата бе отречено правото на собственост.
С предявяване на иск се прекъсват започналите да текат срокове на придобивната и погасителна давност за ответника, но само ако същият има твърдения, че правото му на собственост се основава на придобивна давност. Няма спор, че с предявяването на иска не се прекъсва владението на ищеца, респективно на правоприемниците му, доколкото фактическата власт се осъществява от тях, защото ищецът не може да прекъсне собствената си давност, респективно давността, която е започнала да тече в полза на „правоприемниците му“, на които е предал владението, от което следва, че поставеният въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК, свързан с тълкуване на правилата за прекъсване на давностните срокове –и по конкретно „ Прекъсва ли владелецът сам собствената си давност с предявяването на иска за защита на собствени права срещу лице, което твърди, че е собственик на имота ? “ е извън контекста на предмета на спора и неможе по никакъв начин да бъде основание за преценка и селекция за допускане на касационното обжалване.
По вече изложените съображения напълно неотносими са и въпросите, касаещи възможността извънсъдебните претенции да смущават владението и дали прекъсват придобивната давност на владелеца, подаването на жалба до съда на основание чл. 145 АПК срещу административен акт – отказ от изземване на имот по административен ред по чл. 34 ЗСПЗЗ – смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност на владелеца ? Спокойно ли е владението, което не е установено с насилие и което не се поддържа с насилие ?, които въпроси също са извън предмета на делото и решаващите мотиви на съда да отхвърли иска на касатора Е. Г.. Тези въпроси не могат да ангажират съда за преценка за евентуално противоречие с посочената съдебна практика, тъй като не те са обуслови изводите на съда за отхвърляне на отрицателния установителен иск.
Доколкото в мотивите на съда има обстойно изразени изводи относно възможността да се придобият спорните недвижими имоти – земеделска земя на основание придобивна давност от страна на ищцата Е. Г., то същите следва да се ценят само от гл.т. на доказания правен интерес от търсената защита на едно фактическо състояние чрез отрицателен установителен иск.
По отношение на искането за присъждане на разноски в касационното производство от ответника по касация С. Г. С. : Настоящият състав намира искането за основателно. Направените за защита на ответника по касация разноски в касационното производство са в тежест и се дължат от касатора предвид изхода на делото, а именно мотивите на определение по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Искането е процесуално допустимо, като заявено в преклузивния срок – в случая направено с подадения отговор на касационната жалба, поради което и следва да се уважи, като на страната се присъди претендираната сума в размер на 500 лв.( петстотин лева) , съгласно приложения по делото ( л.152) Договор за правна защита и съдействие К 0000028718/19.11.2018 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл.81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК, върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 6458/12. 09. 2018 год. на Е. Б. Г. чрез процесуалните представители адв. Р. Г. и адв. Я. Н., и двамата от САК срещу въззивно Решение No 170 от 23.07.2018 година по гр. възз. д. Nо 459/2017 година на ОС – Кюстендил.
ОСЪЖДА Е. Б. Г. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], кв. Б., [улица]бл.54 вх.Д ет.7 ап.95 да заплати на С. Г. С. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] бл.85 вх.А, ет.4,ап.9 сумата от 500 (петстотин лева) разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: