О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 16. 05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 901/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 4105 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 4647/2011 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 30.06.2010 г. по гр.д. № 9412/09 г., с което е уважен предявеният от Й. Д. Г. и К. Б. Г. против Я. Ц. Ч. и В. Р. Ч. установителен иск за собственост на недвижим имот- бивша нива в м. “К.”, находяща се в землището на [населено място], с площ 1076 кв.м, съставляваща ПИ № 192 от кв. 73 по плана на [населено място], за който е отреден парцел ХІІІ – СНС.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение са подадени касационни жалби от Я. Ц. Ч. и от В. Р. Ч.. В тях са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към двете касационни жалби, които са идентични по съдържание, се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса попада ли в хипотезата на § 4 а ПЗР на ЗСПЗЗ предоставеното на касаторите право на лично ползване върху процесния имот при положение, че същите са реализирали изцяло и окончателно сложния фактически състав на визирания в цитираната разпоредба способ за придобиване право на собственост върху земята.
В писмен отговор на касационните жалби ответниците по касация изразяват становище, че в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са мотивирали наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като не са посочили съдебна практика, която влиза в противоречие с обжалваното въззивно решение, нито с какво разглеждането на делото от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение от 09.09.1992 г. на О.- Б. е било възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Д. Д. върху нива м в. ”К.” от 1076 кв.м, находяща се в землището на [населено място], представляваща част от имот пл.№ … в кв. 73 по плана от 1961 г., за която е отреден парцел ХІІІ- СНС. С нотариален акт № 181/ 25.01.1995 г. наследниците по закон на Н. Д. – С. Л. Г., М. Л. З. и А. Л. Л., продали възстановения им имот на Й. Д. Г. по време на брака му с К. Г..
С решение от 18.05.1997 г. ПК е отменила решението си от 09.09.1992 г. поради новонастъпили обстоятелства.
Въззивният съд е приел, че това второ решение е нищожно, тъй като е било постановено след преклузивния срок по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ- около 5 години след влизане в сила на позитивното решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оттук е заключил, че първото решение е породило реституционно действие и легитимира праводателите на ищците като собственици на процесния имот към момента на продажбата му през 1995 г., поради което и договорът за покупко- продажба е породил своя вещнопрехвърлителен ефект.
Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците, че са собственици на 600/ 1050 ид. части от имота на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е, че те не могат да се ползват от правата на ползватели по § 4а ПЗР на ЗСПЗС, тъй като имотът не им е бил предоставен за ползване от държавен орган въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. За да обоснове този извод се е позовал на приложеното по делото удостоверение № 904 от 11.10.1989 г., издадено от АПК ” С.”- [населено място], с което се удостоверява, че на Я. Ц. Ч. през 1985 г. е било предоставено празно място от 1000 кв.м, имот № 192 в м. ”Ракитина махала”- [населено място], за лично ползване. Видно от приложеното на л. 121 от възстановеното дело писмо от 05.07.1988 г. на АПК ”С.- София” имотът е предоставен на Ч. за лично ползване на основание Правилник за лично ползване на член- кооператорите, работниците и служителите в АПК ”С. – София.
Поставеният от касаторите правен въпрос обхваща ли се от разпоредбата на § 4 а ПЗР на ЗСПЗЗ предоставеното им право на лично ползване, е от значение за изхода на делото, но не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не се установява спрямо него да е налице някой от специалните критерии на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. На първо място следва да се посочи, че твърдението на касаторите за разрешаване на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС и за противоречивото му разрешаване от съдилищата не е подкрепено с представяне или поне с позоваване на задължителна практика на ВКС или влезли в сила съдебни решения, на които въззивното решение да противоречи. На настоящият състав не е известно въпросът да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Напротив, съдебната практика последователно приема, че право да придобият собственост по реда на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, имат само лицата, на които земите са били предоставени за ползване по надлежния ред на основание някой от актовете, посочени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Доколкото по делото няма доказателства правото на ползване върху процесния имот да е било предоставено на касаторите на основание ПМС № 1/ 81 г. или друг акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или Министерския съвет, в какъвто смисъл са били техните твърдения, следва да се приеме, че изводът на въззивния съд, че за тях не е възникнало право да изкупят предоставения им от АПК за лично ползване имот, е съобразен с трайно установената съдебна практика.
Позоваването на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е направено формално, без да се обоснове в какъв аспект произнасянето на касационната инстанция по повдигнатия в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правен ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, при положение, че по този въпрос, както се посочи по- горе, има формирана трайна съдебна практика и не се твърди същата да е неправилна или да се нуждае от осъвременяване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4105 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 4647/2011 г. на Софийски градски съд.
-ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: