4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 17.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2174 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 3128 от 9.ІV.2015 на Д. И. Н., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против онази част от въззивното решение № 90 на Пазарджишкия ОС, ГК, от 27.ІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 9/2015 г., с която, в пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е било признато за установено спрямо настоящия касатор, че той дължи на ищцовата „Р. (България)” Е.-София по издадената срещу него заповед за изпълнение № 2445/14.Х.2013 г. по ч. гр. д. № 3876/2013 г. описа на РС-Пазарджик във връзка с подписан Рамков договор № 0704020127311532/23.ІХ.2010 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта Billa-V. Classic в общ размер на 24 151.17 лв. , от които 15 000 лв. изискуема гланница, а разликата от 9 121.02 лв. – изискуема наказателна лихва за периода 1.ІІ.2011 г. – 10.Х.2013 г. и ведно съ заканотаа лихва върху същата гравница, считано от даната на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл.3-то ГПК (11.Х.2013 г.) и до пълното изплащане на тези вземания
Оплакванията на касатора Н. са за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от Пазарджишкия ОС въззивно решение в атакуваната негова установителна част, поради което той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителния установителен иск на „Р. (България)” Е.-София за съществуване на горепосочените вземания да се отхвърли – като неоснователен и недоказан, вкл. и ведно с присъждането на всички направени от ответника по него разноски по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от въззивното си решение Пазарджишкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 24/28.І.2010 г. на състав от І-во г.о. по гр. дело № 4744/08 г., по процесуалноправния въпрос: „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?”
Ответната по касация „Р. (България)” Е.-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова установителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пазарджишкия ОС, настоящата касационна жалба на Д. И. Н. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Според мотивите, изложен към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед това се налага извод, че в случая не е налице противоречие между атакуваната от Н. установителна част на постановеното от Пазарджишкия ОС въззивно решение по гр. дело № 9/2015 г. и соченото от него Р. № 24/28.І.2010 г. на състав от І-во г.о. на ВКС по гр.р дело № 4744/08 г., което е отпреди горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора Н. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 90 на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, от 27.ІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 9/2015 г. В ОБЖАЛВАНАТА от Д. Ив. Н. от [населено място] НЕГОВА УСТАНОВИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2174 по описа за 2015 г.