O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 17.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 191 / 2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 106/13.01.2012 год.,заявена от Н. Т. Ч. [населено място] , [община] чрез адв. С. П. АК- Б. срещу въззивно Решение Nо 574 от 12,12.2011 година по гр.възз.д. Nо 1054/2011 година на ОС-Благоевград , с което по реда на чл. 258 и сл. ГПК е отменено Решение Nо 206 от 29.06.2011 година по гр.д. Nо 2053/2010 год. на РС- Петрич по отхвърления иск за собственост по чл. 108 ЗС на 1/14 идеална част на процесните земеделски земи срещу Н. Т. Ч. от [населено място] и е постановено ново, с което искът е уважен и последният е съден да предаде владението им до размер на признатия обем от собствеността.
С касационната жалба се поддържа , че посоченото решение е неправилно, поради неточно приложение на материален и процесуален закон , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК с доводите , че решението на въззивния съд относно извода му , доколкото този извод може да се приеме като обуславящ изхода на делото правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , че Решението на ПК годен е титул за собственост , без надлежно отбелязване от административния орган, че същото е вляло в сила и без вписване в Агенцията по вписванията е в противоречие с практиката на ВКС- Решение Nо 1216 от 05.12.2008 год. по гр.д. Nо 4210/2007 г. на ВКС-III отд. и Решение Nо 870 от 17.10.2008 год. по гр.д.Nо 2929/2007 г. ВКС-I отд.- непредставени по делото и Решение Nо 204 от 26.06.2009 год. по гр.д. Nо 217/2009 год. на ОС Велико Търново и Решение Nо 122 от 15.02.2010 год. по гр.д. Nо 3325/2008 г. на ВКС-III отд. , представени по делото.
Поддържа се , че по въпроса за начина на интерпретиране на доказателстваaта по делото, въззивното решение е постановено в противоречие с т.19 на ТР 1/ 14.01.2001 год. на ОСГК на ВКС.
Поддържа се , че е налице и основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, без конкретни доводи .
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпило писмено възражение от ответника С. Д. М. , с което се поддържа , че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи на страните , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните по делото за данъчната оценка на процесните недвижими имоти , приема същата за процесуално допустима.
Решаващите мотиви на въззивния съд да бъде уважен заявеният ревандикационен иск в обем на наследствените права на С. М. от 1/14 идеална част от възстановените на общия наследодател земеделски земи касаят изразеното становище, че Решението на ПК- П. Nо 23119/ 24. 06. 1999 година за възстановяване на земеделските земи е годен титул за собственост на реституираното имущество,въпреки , че не е вписано в Агенцията по вписванията , че С. М. е наследник в обем на 1/14 идеална част и , че не са налице предпоставките на закона да се приеме , че за времето от възстановяване на земите и издаването на констативния НА Nо */2009 година само и единствено наследникът Н. Ч. е обработвал земите и е осъществявал владение за себе си, след като същите са обработвани и от други наследници на общия наследодател.
След преценка на доводите на касатора, настоящият състав намира , че не е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, т.1 или т.3 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изрично се сочи, че за да е налице основание за допустимост , поставеният въпрос не само следва да има пряка връзка с постановения правен резултат но и следва да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата , изразена с ПП ВС, ТР на ОСГК/ТК, Решение , произнесено по чл. 290 и сл. ГПК.
Представеното изложение към касационната жалба не съдържа точно формулирани, конкретни материално-правни или процесуално правни въпроси , а доколкото такива могат да се извлекат с оглед на релевираните доводи за незаконосъобразност, то не може да се приеме , че въззивното решение дава отговори , който са в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС / т.1. и т.2 / или налагат произнасяне с оглед на ново разрешение по уеднаквяване практиката на съдилищата/ т. 3/.
По изведеният първи въпрос: Изводите на въззивния съд , че решението на ПК е годен титул за собственост , без надлежно отбелязване от административния орган, че същото е вляло в сила и без вписване в Агенцията по вписванията , не може да се приеме , че е в противоречие с практиката на ВКС по посочените Решение Nо 1216 от 05.12.2008 год. по гр.д. Nо 4210/2007 г. на ВКС-III и Решение Nо 870 от 17.10.2008 год. по гр.д.Nо 2929/2007 г. ВКС-I отд. След като съдебната практика не е приложена , а това е задължение на страната-касатор , касационният съд не е задължен да слектира на това основание касационната жалба . Въпреки това , при служебната проверка на двете решения , настоящият състав констатира , че нито едно от тези решение не третира поставения въпрос за годността на решението на поземлената комисия като титул за собственост при липсата на заверка , че решението е влязло в сила или че е вписано в Агенцията по вписванията.
Не може да се приеме , че е налице основания за допустимост на обжалването по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по поставения въпрос за начина на интерпретиране на доказателстваaта по делото, въззивното решение е постановено в противоречие с т.19 на ТР 1/ 14.01.2001 год. на ОСГК на ВКС.Поддържането на довод за неправилна преценка на доказателствата по делото като основание за допустимост и като основание за отмяна на обжалваното решение е недопустимо и не сочи на противоречие с т.19 на ТР 1/ 14.01.2001 год. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 106/13.01.2012 год.,заявена от Н. Т. Ч. [населено място] , [община] чрез адв. С. П. АК- Б. срещу въззивно Решение Nо 574 от 12,12.2011 година по гр.възз.д. Nо 1054/2011 година на ОС-Благоевград , с което по реда на чл. 258 и сл. ГПК е отменено Решение Nо 206 от 29.06.2011 година по гр.д. Nо 2053/2010 год. на РС- Петрич по отхвърления иск за собственост по чл. 108 ЗС на 1/14 идеална част на процесните земеделски земи срещу Н. Т. Ч. от [населено място] и е постановено ново, с което искът е уважен и последният е съден да предаде владението им до размер на признатия обем от собствеността.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: