3
определение по ч.гр.д.№ 4599 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 4599 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, редакция преди изм. на ГПК със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 27.10.2017 г., съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 27.10.2017 г.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. К. П. срещу определение № IV-1607 от 20.09.2017 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по ч.гр.д.№ 1300 от 2017 г., с което е потвърдено определение № 14 от 10.08.2017 г. на съдия по вписванията при РС- [населено място]- Руси А., обективиращ негов отказ да впише договор за наем на земеделски земи № 28617 от 17.07.2017 г. по чл.229, ал.2 ЗЗД.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от 01.11.2017 г. и от 06.11.2017 г. като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК /редакция след изм. с ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на практика на ВКС- т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 3584 ОТ 2017 Г. на ВКС, ГК, четвърто г.о., както и че е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител в охранително производство по вписване/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Бургаския окръжен съд на 02.10.2017 г., а частната жалба е подадена на 09.10.2017 г./.
Частната касационна жалба е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на друго производство /охранително производство по вписване/. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК.
В случая не са налице основания за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд поради следното:
1. Обжалваното определение не противоречи на приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според това тълкувателно решение проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава само до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на последното е в две насоки: идентификация на страните /чл.6, ал.1, б.“а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл.6, ал.1, б.“в“ от Правилника за вписванията.
В обжалваното определение на Бургаския окръжен съд по същество е прието същото: че съдията по вписванията при РС- [населено място] е имал право да провери дали представеният пред него акт за вписване /договор за наем на земеделски земи от 17.07.2017 г./ има необходимото съгласно чл.6, ал.1, б „в“ от Правилника за вписванията съдържание- дали в него имотите- предмет на договора са описани с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номер на имота, площта и/или застроената площ и границите. В съответствие с това въззивният съд е приел, че правилно съдията по вписванията е отказал вписване на договора за наем от 17.07.2017 г., тъй като този договор не отговаря на изискването на чл.6, ал.1, б.“в“ от Правилника за вписванията за съдържание на вписвания акт- тъй като в договора не е посочено по кой план са индивидуализирани имотите- предмет на този договор, за да може да се прецени дали е необходимо изискването на скица по кадастралната карта съгласно чл.6, ал.3 от Правилника или не.
2. Обжалваното определение не противоречи и на приетото в определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 3584 ОТ 2017 Г. на ВКС, ГК, четвърто г.о. Според това определение на ВКС, съдията по вписванията може да откаже вписване в 6 случая: 1/ ако актът не подлежи на вписване, 2/ ако той не е съставен съгласно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията- официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3/ ако актът няма необходимото съдържание- индивидуализация на страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/, 4/ ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5/ ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6/ ако не са представени доказателства за изпълнението на изискването на чл.264 ДОПК /освен при вписване и отбелязване на съдебно решение/. Прието е, че ако имотите- предмет на договора, който се иска да бъде вписан, се намират в район, за който няма одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията не може да откаже вписване под предлог, че не са представени скици на имотите по картата на възстановената собственост съгласно чл.30, ал.4 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.
В обжалваното определение на Бургаския окръжен съд не е прието нещо различно. В него въззивният съд е счел, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен, тъй като представеният за вписване договор за наем от 17.07.2017 г. не отговаря на изискванията за съдържание на вписвания акт, визирани в чл.6, ал.1, б.“в“ от Правилника за вписванията- липсват данни относно плана, по който са индивидуализирани земеделските имоти- предмет на договора, което препятства възможността на съдията по вписванията да направи несъмнен и категоричен извод, че за съответната територия няма одобрена кадастрална карта, което би довело до необходимост да се изиска изпълнение на изискването на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията- описание на имотите съобразно кадастралната карта и представяне на схеми. Тоест, съдът не е приел, че липсата на скица на имота по картата на възстановената собственост съгласно чл.30, ал.4 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. е основание да се откаже вписването на договора за наем от 17.07.2017 г., а такова основание е неотговарянето на договора на изискванията на чл.6, ал.1, б.“в“ от Правилника за вписванията за съдържание на вписвания акт- липса на данни относно това, по който план са индивидуализирани имотите- предмет на договора за наем.
3. Съгласно преходната разпоредба на пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 27.10.2017 г., подадената по настоящото дело на 09.10.2017 г. частна касационна жалба следва да се разгледа по досегашния ред. Поради това касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не може да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК, редакция след изменението с ДВ бр.86 от 27.10.2017 г.- очевидна неправилност. Това е ново основание за допускане на касационно обжалване и съгласно горепосочената преходна разпоредба то се прилага само по отношение на касационни жалби, подадени след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 27.10.2017 г.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № IV-1607 от 20.09.2017 г. на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, постановено по ч.гр.д.№ 1300 от 2017 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.