5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр.София,
19.03.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4049 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 828 от 29.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1316/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е разгледан иск по чл. 127, ал. 2 СК.
Жалбоподателят И. С. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. Д., поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли се да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично е предоставил на Р. Д. упражняването на родителските права над детето Й. И., родено на 17.03.2012 г., като определя местоживеенето му при майката на посочения адрес в [населено място], определил е режим на лични контакти на бащата И. С. Д., детето Й. И., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, а в случай, че бащата изпълнява трудовите си задължения в тези дни – всеки втори и четвърти понеделник и вторник от месеца от 8.00 в понеделник до 18.00 ч. във вторник с преписване при бащата по пет дни по Коледните празници през нечетните години и по пет дни през В. празници през четните години, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката, като е осъдил И. С. да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител Р. Д. сумата от 120 лева месечна издръжка, считано от 29.06.2017 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа, до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение съдът като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил предявеният от Р. Д. иск за заплащане на издръжка на детето Й. Д., родено на 17.03.2012 г., в периода 10.09.2016 г. – 29.06.2017 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на издръжка за детето за разликата над 120 лева до пълния предявен размер от 300 лева, считано от 29.06.2017 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото Р. Д. Б. – ищец и И. С. Д. – ответник, са живеели на съпружески начала, като от това им съжителство е родено детето Й. Д. на 17.03.2012 г. По време на съвместното си съжителство страните са живели в жилището на ответника, при неговите родители, след това живели за кратко на квартира, разделили се, като Б. останала в квартирата, а страните се върнали в дома му, като те отново заживели заедно при майката на Д.. От изготвения социален доклад е установено, че и при двамата родители има създадени много добри условия за живот на детето – то е силно привързано и към двамата си родители и всеки от тях проявява отговорно отношение към психоемоционалните потребности на детето, като са готови да си сътрудничат в негов интерес. Обсъдени са данните по делото, според които детето трайно пребивава при баща си и той полага грижи за сина си, подпомаган от своята майка – баба на детето.
Съдът е приел, че поради ниската възраст на детето, то има нужда от непосредствена майчина грижа, а и липсват доказателства тя да е непригодна да полага грижа и да са налице данни за занемаряване на родителските й задължения. Прието е, че са налице данни от социалния доклад за изградена между майката и детето дълбока емоционална връзка, а в жилището, което понастоящем живее последната има легло и обособен кът за детето, поддържа се добра битова хигиена. Съдът е приел, че с оглед възрастта на детето то следва да се отглежда именно от майка си, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права и е определил детето да живее при нея.
Относно режима на лични отношения, въззивната инстанция е определила режим за контакти на бащата с детето , като е съобразена потребността на родителя от отдаване на грижи, внимание, възпитание, създаване на топла емоционална връзка и необходимостта да бъде запазена връзката между баща и син. С оглед възможностите на бащата е определил и дължимата се от него издръжка на детето.
В приложено към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касационният жалбоподател поставя въпроси за задължението на съда да прецени всички обстоятелства, относими към възпитателските качества на родителя, на когото следва да предостави упражняването на родителските права. Поставя се и въпросът следва ли при определяне възпитателските качества на родителя да се вземе предвид факта, че е напуснал семейното жилище без да вземе детето при себе си, както и следва ли да се съобрази привързаността на детето към родителя и обичайния му начин на живот. По тези въпроси се поддържа наличие на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Представят се решения на състави на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 4 СК и чл. 127 СК. Поддържа и противоречие с ППВС № 1/1974 г.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. В обжалваното въззивно решение са намерили подробно и задълбочено обсъждане установените в практиката критерии и обстоятелства, относими към възпитателските качества на родителя, на когото следва да се предостави упражняването на родителските права. Тези критерии са заложени включително и в ППВС № 1/1974 г., което запазва действието си и при Семейния кодекс от 2009 г., и от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, както и в представените от жалбоподателя решения на състави на ВКС. Те са вече и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно. В практиката се приема, че съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в постановлението е закона обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права, но не може да основе решението си само на някои от обстоятелства и да игнорира други. При постановяването на решението си, въззивният съд е съобразил тази практика, като са съобразени данните от социалния доклад и свидетелските показания относно възпитателски качества на родителите; моралният лик на родителите; грижите и отношението на родителите към детето, като е отчетен родителския им капацитет; привързаността на децата към родителите, като е възприета близостта на детето с всеки от двамата си родители и съхранената емоционална връзка с тях, както и всички останали критерии.
Що се касае до въпроса дали следва да се съобрази привързаността на детето към родителя и обичайния му начин на живот, съдът е съобразил практиката на ВКС, като именно наред с всички посочени обстоятелства е обсъдил и привързаността на детето към всеки един от тях и съществуващите топли емоционални отношения. В този смисъл не може да се приема обуславящото значение на поставените въпроси и в частта им относно това следва ли при определяне възпитателските качества на родителя да се вземе предвид факта, че е напуснал семейното жилище без да вземе детето при себе си. Касае се за преценка на конкретно наведено фактическо обстоятелство в неговата взаимовръзка с всички останали установени данни по делото. Съдът възприема тези факти съобразно вътрешното си убеждение, като не може да се приеме, че е следвало да даде превес на това твърдение над всички останали данни по делото с оглед преценката на родителския капацитет на родителите. Обсъждането на всички установени факти в тяхната взаимовръзка е задължение на съда, което в случая съдът е приложил съобразно становището на практиката. Изложените в тази насока мотиви сочат за всестранно обсъждане на данните по делото и за тяхната съпоставка от въззивния съд в съответствие с посочената и цитирана от жалбоподателя практика и ППВС № 1/1974г. В цитираните от жалбоподателя актове при определяне мерките на лични отношения съдилищата са се ръководили в най-пълна степен от интереса на детето и от необходимостта то да общува максимално пълноценно и с двамата родители, като в тази насока е постановено и обжалваното въззивно решение.
Ето защо, поради липса на допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК/ред.Дв.в.бр.47/2009г./, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 828 от 29.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1316/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: