О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С., 02.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1686 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. А. М. срещу Определение № 2460 от 27.12.2012г. по ч.гр.д. № 4559/2012г. на САС, с което е оставена без уважение частната жалба на ищеца срещу Определението от 17.10.2012г. за прекратяване на производството по т.д.№ 6875/2012г. на Софийски градски съд.
Въззивният съд е споделил изводите, че исковата молба по чл.74 ТЗ, предявена от ищеца П. М. срещу [фирма], С. – за отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество, проведено на 28.06.2012г. и постъпила в съда на 10.10.2012г. е извън рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.74,ал.2 ТЗ- пределният срок от провеждането на събранието, до който неговите решения могат да бъдат предмет на конститутивния иск.
С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение и потвърденото с него определение за връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото по подробно изложени съображения.
В изложението по чл. 274,ал.3 във вр. с чл.280,ал.1 и чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че е налице нарушаваща сигурността на търговския оборот противоправна практика недобросъвестните съдружници противозаконно да отстраняват чрез изключване своите съдружници в дружества с ограничена отговорност, срещу която пострадалите членове няма как да се защитят, което налага правилно тълкуване и прилагане на закона, с оглед на което с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От насрещната страна [фирма], С. е постъпил писмен отговор срещу основателността на подадената частна касационна жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
В изложението не е формулиран никакъв правен въпрос, посоченото в него е за неправилност на определението като обосновката с житейски не-правни съображения за справедливост. Непосочването на общото основание за допускане на касационното обжалване води до невъзможност да бъдат определени рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба, включително и частната такава. К. съд не може и не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и от посочените от него факти и аргументи.
Отделен е въпросът, че по приложението на разпоредбата на чл.74,ал.2 ТЗ е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, формираща основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, което изключва наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК, на която касаторът се позовава. Обжалваното определение не е в отклонение от задължителната за съдилищата съдебна практика по този въпрос, част от която е посочената в отговора на касационната жалба.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на Определение № 2460 от 27.12.2012г. по ч.гр.д. № 4559/2012г. на САС
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.