3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С., 02,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №3019/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. И. Х. от [населено място] срещу решение № 691 от 08.04.2013г. по гр.д.4397/12г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Х. е поддържала общо, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС по чл.51, ал.2 ЗЗД, като бил приел необосновано принос на пострадалата. Посочено е, че въззивния съд се е произнесъл също така и в противоречие с ППВС № 4/68г., като не е съобразил степента на увреждането и други конкретно изложени обстоятелства, които според страната били установени по спора. Направен е извод, че това несъобразяване довело до нарушаване на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Направени са също така оплаквания, че в противоречие с ППВС №17/63 САС не бил съобразил и задължителните указания на т.7 при отчитане обема на съпричиняване, мотивирано от касатора с това, че съдът не бил отчел нарушенията на водача и неотчитайки, че „ пешеходката е по-слабия участник в движението”.Страната подробно е изложила оплакванията си като е направила извод, че изложените „съображения обуславят неправилност на решението на САС”, като водят и до нарушение на материалния закон – чл.51 и чл.52 ЗЗД. Други доводи не са развити.
Касаторът Х. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така установената дефинитивност, въпросите, относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД нямат такава характеристика, тъй като въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения, както и конкретно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не налага извод за противоречиво приложение на чл.51 и чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, както и страната е отбелязала, определяйки съдебната практика като задължителна, съобразно цитираните постановления на пленума на ВС по чл.51 ЗЗД, общото изискване за приложението на нормата е наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. В случая съдът е мотивирал наличието на съпричиняване с конкретно нарушение на правилата за движение от пострадалата изразено чрез нейните действия – движението й на пътното платно, въпреки ограничаването му с метална ограда, пресичането й на необозначено място, въпреки наличието на пешеходна пътека на 23м. след мястото на удара, както и обстоятелството, че водача се е движел със съобразена скорост. Съдът е приел, с оглед фактите по спора, че именно това поведение е допринесло за настъпване на ПТП. Т.е. той е разгледал установите факти в съответствие с разясненията дадени с ППВС 17/63. Правилността на тези изводи, подробно интепретирани от страната, не може да бъде обсъждана в производството по чл.288 ГПК, тъй като не е негов предмет. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, както и страната е посочила, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Поради това и така поддържаното от касатора противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Освен това доводите, с които е сочено това противоречие, както и квалификацията им от касатора като неправилност на изводите на състава по приложението на материалния закон, съставляват не доводи по чл.280, ал.1 ГПК, а такива по чл.281 ГПК, които са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден извод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 691 от 08.04.2013г. по гр.д.4397/12г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: