О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 21.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2042/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 – ро ГПК.
Образувано е по частна жалба Е. П. М., чрез адвокат В. Н. против определение № 1010 от 28.03.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 857/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, VIII състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 5862 от 26.10.2015 г. против определение № 727 от 01.10.2015 г. по ч. гр. д. № 316/2015 г. на Окръжен съд – Перник. С последното не е прието възражението по чл. 423 ГПК на Е. П. М. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на кредитора [фирма], [населено място], като същевременно е оставено без уважение искането по чл. 64, ал. 2 ГПК на частния жалбоподател за възстановяването на срока за подаване на възражение по чл. 415, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и иска се отмяната му.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Г. е подал писмен отговор в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, III г.о., констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното определение апелативният съд е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 5862 от 26.10.2015 г. против определение № 727 от 01.10.2015 г. по ч. гр. д. № 316/2015 г. на Окръжен съд – Перник. Съдът е констатирал, че от една страна са направени оплаквания за липсата на предпоставки за присъждане на разноски в полза на насрещната страна, респ.за тяхната прекомерност спрямо правната и фактическа сложност на делото, а от друга страна е искано съдът да отмени определението в частта, в която е оставено без уважение искането жалбоподателя за възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 415, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Тези оплаквания са възприети от апелативния съд като противоречие между обстоятелствената част и петитума на частната жалба, обуславящо нейната нередовност .Доколкото според въззивният съд тази нередовност въпреки дадените указания не е била отстранена , частната жалба е оставена без разглеждане.
Определението на съда е неправилно. Видно от съдържанието на частна жалба вх. № 5862 от 26.10.2015 г. Е. П. М. е направил недвусмислени оплаквания срещу размера на така присъденото адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна по делото – [фирма], [населено място]. Частният жалбоподател е изложил подробни съображения за недължимост на сумата от 750 лв. разноски за адвокатски хонорар за развилото се производство по реда на чл. 423 ГПК. Това обстоятелство е признато дори от ответника по частната жалба в подадения по настоящото производство писмен отговор. Следователно в случая е налице искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определение № 727 от 01.10.2015 г. на ПОС в частта за разноските. Наред с това, частният жалбоподател отново е поискал, този път от апелативния съд, възстановяване на срока за подаване на възражение по чл. 415, ал. 1 ГПК. Това по своята правна същност следва да бъде квалифицирано като частна жалба срещу определението на Пернишкия окръжен съд , с което не е прието възражението на частния жалбоподател по чл. 423,ал.1 ГПК, доколкото тази разпоредба представлява специална норма по отношение нормата на чл. 64,ал.2 ГПК за възстановаване на срок , поради което изключва нейното приложение/ виж Определение №619/15.07.2010 г. по ч. т.д. №404/2010 г. ВКС, І т.о и Определение №908/22.12.2011 г. по ч.т.д. №846/2011 г. І т.о. ВКС, които имат задължителен характер/. При тези данни Апелативният съд е следвало да върне частната жалба в частта в която има характер на молба по чл. 248 ГПК на Пернишкия окръжен съд за произнасяне по искането за изменение на обжалваното определение в частта за разноските и да разгледа частната жалба срещу определението на ПОС от 01.10.2015 г. , с което е оставено без уважение възражението на Е. П. М. по 423 ГПК. Като не е изпълнил правилно служебните си задължения по квалифициране исканията на частния жалбоподател и е оставил частната жалба без разглеждане като нередовна,
Софийският апелативен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следа да се отмени и делото върне за извършване на по – нататъшни процесуални действия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1010 от 28.03.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 857/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, VIII състав.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд [населено място] за извършване на следващите се процесуални действия с оглед обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: