О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 22.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 218 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Хр. Г. , П. Г. Г. и В. Г. Г. – и тримата от Бургас, подадена против определение № І* на Бургаския окръжен съд, ГК, от з.з. на 25.ІІ.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 54/08 г., с което е била оставена без уважение предходна тяхна частна жалба против определението на Бургаския районен съд, ГК, от 19. ХІ.2007 г. по гр. д. № 1312/07 г. – за оставяне без уважение на молбата им за възстановяване на срока по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./ за отстраняване недостатъци на исковата им молба, по която е било образувано производството пред първостепенния съд срещу З. „Б” – София.
Поддържаното от тримата частни жалбоподатели оплакване е за неправилност на атакуваното от тях преграждащо по-нататъшния ход на делото им определение, поради което се претендира отменяването му и даване ход на исковата им молба. Инвокирани са доводи, че последната и без друго била редовна, тъй като непредставянето на удостоверение за актуалното състояние на ответника-застраховател не било пречка делото срещу него да се гледа, щом като били налице данни за наименованието, седалището му и неговия адрес на управление. Обосновавайки защо атакуваният от тях съдебен акт попада в приложното поле на касационното обжалване, Г. посочват, че обжалваното определение било постановено от Бургаския окръжен съд в противоречие с практиката на ВС /до 1996 г./, сочеща, че „при подобни обстоятелства исканията за възстановяване на срок са били уважени”: Определение № 37 от 21.ІІІ.1964 г. по гр.д. № 671/64 г., ІІ г.о., както и определение № 85 от 14.V.1981 г. по гр. д. № 1562/81 г., ІІ г.о.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че общата частна жалба на И. , П. и В. Г. от Бургас е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския окръжен съд и в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ГПК, счита че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Частните жалбоподатели не са формулирали кой е същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който Бургаският ОС се е произнесъл с атакуваното свое определение в противоречие с практиката на ВКС, а и в частната жалба се съдържа признанието на Г. , че те съвсем не са възнамерявали в дадения им двойно по-дълъг срок – от този по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, да представят удостоверения за актуалното състояние нито на ответника-застраховател, нито на търговеца, чието привличане в процеса като трето лице-техен помагач, са поискали.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № І* на Бургаския окръжен съд, ГК, от 25.ІІ.2008 г., постановено по в. ч. гр. д. № 54/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на определението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 218 по описа за 2008 г.