1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 23.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2055/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3400 от 20.03.2015 г. на Р. Д. Д. от [населено място], [община], представлявана от адв. Н. Х. от АК – Г. срещу определение № 84 от 06.03.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 7345/2014 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение № 232 от 19.09.2014 г., постановено по в.гр.д. № 348/2014 г. на Габровския окръжен съд. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба Д. Т. Д. от [населено място], [община], не е изразил в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че обжалваното решение на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 141 от 18.06.2014 г., постановено по гр.д. № 359/2014 г. на Севлиевския районен съд, не подлежи на касационен контрол и според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Изложени са съображения, че обжалваното въззивно решение е постановено по обективно съединени искове с цена на всеки един от тях до 5 000 лева и подадената срещу него касационна жалба е недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 280 ГПК, която регламентира приложното поле на касационното обжалване, пред Върховния касационен съд подлежат на обжалване въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 10 000 лева – за търговски дела. Законодателят е въвел цената на иска като обективен критерий за допустимост на касационния контрол и делата с по-нисък материален интерес подлежат на двуинстанционно разглеждане. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, като нейния размер се определя по правилата на чл. 69 ГПК към момента на предявяването на исковата молба, а въпрос за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, след което посочената цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК. В случая съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение правилно е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол, тъй като предмет на въззивното дело са били обективно съединени искове с правно основание чл. 140, ал. 1, т. 1, пр. 1 СК и чл. 149 СК за присъждане на ежемесечна издръжка и за заплащане на издръжка в размер на 1200 лева за една година назад, цената на които следва да се определи съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК. Цената по иска за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 120 лева, представляваща периодичен платеж е сборът от платежите за три години, а именно – 4 320 лева, а по иска за заплащане на издръжка за минало време за една година назад, цената е равна на търсената сума – 1 440 лева. В случая паричните искове са обективно съединени и са предявени самостоятелно с една искова молба, като цената на иска по делото се определя за всеки един поотделно, а не като сбор от всеки един от тях. Ето защо, подадената касационна жалба правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че предметът на въззивното делото е равен на 5 760 лева и че предявените искове имат едно и също правно основание. Законодателят е разграничил исковете за издръжка по чл. 140 СК и тези за издръжка за минало време по чл. 149 СК, като предявяването на последния е ограничено за период най-много една година назад, т.е. касае се до два отделни иска, които в случая са предявени в обективно съединение.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 84 от 06.03.2015 г., постановено по гр.д. № 7345/2014 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. Д. Д., [населено място], [община] срещу въззивно решение № 232 от 19.09.2014 г., постановено по в.гр.д. № 348/2014 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: