8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 24.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1238 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Г. А. срещу решение № 374 от 16.01.2015г. по в. гр. дело № 14259/2013г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Д състав, с което е потвърдено решение от 19.08.2013г. по гр. дело № 52180/2012г. на Софийски районен съд, 29 състав и [фирма] е осъдено да заплати на Мария М. В. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Мария М. В. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че ответницата дължи в условията на пасивна солидарност сумата от 20 000 лв., представляваща частично вземане от вземане в общ размер 128 000 лв. по чл. 18 от договор за ползване на употребяван автомобил от 23.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2012г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 26206/2012г. на СРС, ГО, 29 състав, и ищецът е осъден да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 840 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Следва ли превозни средства на значителна стойност и други луксозни вещи да биват отнесени към категорията на вещите за обикновено лично ползване или същите се считат за съпружеска имуществена общност, дори да се ползват от един съпруг? – противоречие с ППВС № 5 от 31.10.1972г.
2. Правната категория „нужди на семейството” включва ли оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на които произтича от изискванията за семейната солидарност, благополучие или взаимопомощ и хобито на съпруга попада ли в тази категория? – противоречие с решение № 293/19.11.2013г. по гр. дело № 3267/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
3. Ако покриването на нуждите за хоби на единия от съпрузите има за източник средствата на съпружеската имуществена общност, следва ли вещите, ползвани за задоволяването на хобито, да се считат за такива, попадащи в обхвата на или ползвани за съпружеската имуществена общност или за такива, ползвани за задоволяване на нуждите на семейството? – противоречие с решение № 293/19.11.2013г. по гр. дело № 3267/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
4. Когато съпруг ползва вещ /моторно превозно средство/, собствена или наета, за придвижване до работното място, до магазин и обратно до дома за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, следва ли тази дейност да се счита за дейност на нуждите на съпружеската имуществена общност? – противоречие с решение № 293/19.11.2013г. по гр. дело № 3267/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 791/25.02.2014г. по гр. д. № 3708/2013г. на Районен съд Пловдив.
5. Задължението за изплащане на обезщетение за неизпълнение по договор следва ли да се причисли към задълженията, за които съпрузите отговарят солидарно, когато предметът на договора касае ползването на вещ за задоволяване на нужди на семейството? Солидарна ли е отговорността на двамата съпрузи за задължения за плащане на обезщетение за ползване на вещ за семейни нужди по договор, сключен от единия съпруг? – противоречие с решение № 381/08.07.2010г. по гр. д. № 272/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 248/19.02.2013г. по гр. д. № 1032/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 207/15.02.2011г. по т. д. № 970/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
6. Когато свидетелските показания са неконкретизирани /общи/ и не съдържат данни за конкретен факт /отношение/ или вещ, следва ли същите да се кредитират и ценят като относими, и следва ли да се счете, че чрез тях е проведено пълно и категорично доказване /въпреки че са неконкретни/ и не дават сведения за процесната вещ? – противоречие с решение № 2259/02.04.2014г. по в. гр. д. № 12569/2013г. на СГС, решение № 35/03.06.2014г. по гр. д. № 49/2014г. на Районен съд Ардино и решение № 484/10.05.2010г. по гр. д. № 470/2010г. на Районен съд Стара Загора.
7. Допустимо ли е да се установява каква е целта /каузата/ на писмен договор за ползването на движима вещ посредством свидетелски показания, ако стойността на договора е над 5 000 лв.? Допустимо ли е да се тълкува, да се допълва целта /каузата/ на писмен договор за ползването на наета движима вещ посредством свидетелски показания, ако стойността на договора е над 5 000 лв.? Каузата на договор част ли е от съдържанието на договора? – противоречие с определение № 1241/07.11.2013г. по гр. д. № 4135/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 27/04.02.2011г. по в. т. д. № 143/2010г. на Апелативен съд Велико Т., решение № 24/11.04.2012т. по в. гр. д. № 47/2012г. на Апелативен съд Б. и решение № 1180/09.08.2010г. по гр. д. № 7138/2009г. на Районен съд Бургас.”
Ответницата Мария М. В. чрез процесуалния си представител адв. Ст. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че поставените от касатора правни въпроси не установяват твърдените основания за допускане на касационно обжалване по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е установил, че с договор за ползване на употребяван автомобил от 23.02.2011г. ищецът е предоставил на К. Т. В. за срок от 23.02.2011г. до 25.02.2011г. за ползване употребяван автомобил – „Тойота Л. Круйзер”, с per. [рег.номер на МПС] срещу задължение на наемателя да заплаща цена за ползването в размер на 200 лв. дневно. При прекратяване на договора клиентът е поел задължение да върне автомобила или да обезщети [фирма] за стойността му от 128 000 лв. На 27.02.2011 г. в [населено място] лекият автомобил е отнет противозаконно от държането на К. Т. В., без негово съгласие, за което е образувано наказателното производство, което е спряно поради неразкриване на извършителя на деянието. Ответницата е в граждански брак с К. В. към датата на сключване на процесния договор и към датата на постановяване на вмъззивното решение.
Въззивният съд е кредитирал като обективни и непротиворечиви показанията на разпитания свидетел на ответницата Е. Д. Б. и въз основа на тях е приел, че основното хоби на съпруга на ответницата К. В. са колите, същият обича да наема различни автомобили, за да посещава пресечени местности, тъй като практикува лов и туризъм. Направил е извод, че наемането на различни автомобили от К. В. е било с цел задоволяване на негови лични нужди и хобита, а не такива на членовете на семейството му. Решаващият съдебен състав е обсъдил разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, уреждаща солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Изложил е съображения, че под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. С оглед установената фактическа обстановка решаващият съдебен състав е направил извод, че презумпцията за солидарна отговорност по чл. 32, ал. 2 СК е оборена от ответницата по иска, поради което солидарна отговорност на неучаствалата в договора за наем съпруга не следва да бъде ангажирана. Относно доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 32, ал. 2 СК въззивната инстанция се е позовала на решение № 342/04.01.2012г. по гр. д. № 1358/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 211/23.07.2012г. по гр. д. № 177/2011 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 24/23.04.2013г. по гр. д. № 308/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от касационния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Първите четири въпроса, посочени от касатора, са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, но отговорът им е обусловен от събраните доказателства във връзка с оборване на презумпцията по чл. 32, ал. 2 СК и от установената с тях фактическа обстановка. Дали предоставеният под наем от ищеца на съпруга на ответницата е ползван за задоволяване на нуждите на семейството или за лични нужди на съпруга К. В. зависи от конкретните факти и оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК. Четвъртият въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд и поради това, че с него се сочат факти, които не са установени от въззивната инстанция – въззивният съд не е приел, че с процесния автомобил съпругът на ответницата се е придвижвал до работното място, до магазин и обратно до дома и го е ползвал за снабдяване с храна, стоки, продукти и материали, а е установил, че автомобилът е нает за задоволяване на лични нужди на съпруга на ответницата – хоби, посещаване на пресечени местности и практикуване на лов и туризъм.
Посочените от касатора в т. 5 от изложението правни въпроси не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не кореспондират с установената от въззивния съд фактическа обстановка. Въззивният съд е приел, че предметът на договора касае ползването на вещ за задоволяване на лични нужди на съпруга на ответницата, а не за задоволяване на нужди на семейството, както твърди касаторът. Поради това, че автомобилът – предмет на договора за наем е нает за ползване за лични нужди на К. В., въпросът дали е солидарна отговорността на двамата съпрузи за задължения за плащане на обезщетение за ползване на вещ за семейни нужди по договор, сключен от единия съпруг, е ирелевантен.
С посочения в т. 6 правен въпрос касаторът се опитва да обоснове оплакването си за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на свидетелските показания и необоснованост на въззивния съдебен акт. Отговорът на въпроса дали свидетелските показания са неконкретизирани, общи и дали съдържат данни за конкретен факт, отношение или вещ предполага обсъждане на показанията на разпитания по делото свидетел, което не може да бъде извършено в производството по чл. 288 ГПК. Доколко при обсъждането на свидетелските показания и установяването въз основа на тях фактическа обстановка въззивният съд е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, свързан с обосноваността, респективно необосноваността на обжалвания съдебен акт, и може да съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалванепо чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посочените в т. 7 от изложението процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 524/28.12.2011г. по гр. д. № 167/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о. е прието, че „ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв., не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му”. В настоящия случай, като е обсъдил свидетелските показания относно установяване дали автомобилът е ползван за семейни нужди или лични нужди на съпруга с оглед оборване на презумпцията по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдебният състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. По делото са налице данни, че автомобилът е предоставен да се ползва и управлява само от клиента К. Т. В. /т. 7 от договора/, поради което свидетелските показания за изясняване на общата воля на страните и как са изпълнявани задълженията са допустими.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в т. 7 от изложението процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Съгласно т. 4 на посоченото Тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Решение № 27/04.02.2011г. по в. т. д. № 143/2010г. на Апелативен съд Велико Т. и решение № 1180/09.08.2010г. по гр. д. № 7138/2009г. на Районен съд Бургас са неприложими към настоящия казус, тъй като в тях се разглежда въпросът за допустимостта, респективно недопустимостта на свидетелските показания за установяване на каузални правоотношения между страните въз основа на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв. за обезпечаване на изпълнението на задълженията по които са издадени съответните записи на заповед. Решение № 24/11.04.2012т. по в. гр. д. № 47/2012г. на Апелативен съд Б. също е неотносимо поради това, че в него е обсъден друг въпрос, а именно въпросът за недопустимостта на свидетелски показания за доказване на предаване на сума над 5 000 лв. Определение № 1241/07.11.2013г. по гр. д. № 4135/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о. съответства на решение № 524/28.12.2011г. по гр. д. № 167/2011г. на ВКС, ГК, ІV г. о., което на практика е съобразено от въззивната инстанция. Касаторът не е обосновал защо счита, че посочените в т. 7 от изложението процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е доказал наличието на основания за промяна на създадената с решението по чл. 290 ГПК съдебна практика, не е установил промяна на обществените условия и законодателство, налагащи намирането на нови правни разрешения по прилагането на относимите процесуалноправни норми и пораждащи необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на друга съдебна практика.
Предвид съображенията за липса на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 374 от 16.01.2015г. по в. гр. дело № 14259/2013г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.