О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С., 28,04,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева ч. т. д. № 873 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК,Образувано е по частна жалба, подадена от Д. П. С. от [населено място] срещу определение № 23 от 14.01.2015 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 12/2015 г., с което е прекратено въззивното производство по подадената от същия насрещна въззивна жалба срещу решение № 886 от 06.10.2014 г. по т. д. № 155/2014 г. на Варненски окръжен съд.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подал отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение при Търговска колегия, като обсъди доводите, изложени в частната жалба и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С решение № 886 от 06.10.2014 г. по т. д. № 155/2014 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил предявените от [фирма], [населено място], срещу Д. П. С. искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на следните суми: 1./ 149 846.58 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разликата между продажните цени на недвижими имоти по прехвърлителни сделки, обективирани в представени по делото нотариални актове, по които сделки дружеството [фирма], [населено място], прекратено без ликвидация, с правоприемник [фирма], [населено място], се явява продавач, представляван от ответника в качеството на управител, и действително платените суми от купувачите на дружеството – продавач, които вреди са настъпили в резултат на действия на ответника, съставляващи направени от него удостоверителни изявления пред нотариусите, че уговорените продажни цени са изплатени изцяло от купувачите в частта относно сумите, които не са постъпили в дружеството; 2./ законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, и 3./ 105 940.62 лева – мораторна лихва върху неплатените суми, считано от датата на всяка от сделките до 22.01.2014 г. Наред с това ищцовото дружество е осъдено да заплати сумата 8 679 лева – съдебно – деловодни разноски в производството пред ВОС.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от [фирма], [населено място]. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна- настоящ жалбоподател, е подала отговор на въззивната жалба, както и насрещна въззивна жалба. С определение № 23 от 14.01.2015 г., постановено по в. т. д. № 12/2015 г. Варненският апелативен съд е прекратил производството по подадената насрещна въззивна жалба, приемайки, че в случая липсва правен интерес от подаване на същата, тъй като с първоинстанционното решение исковете срещу ответника са отхвърлени изцяло.
Правото да се обжалва съдебно решение предпоставя наличието на интерес от обжалване. Наличието на правен интерес следва да се преценява за всеки конкретен случай. За страната такъв интерес е налице, когато решението е изцяло или частично неизгодно за нея, т. е. съдебният акт следва да предизвиква неблагоприятна промяна в нейната правна сфера. В този смисъл правилно въззивният съд е посочил, че насрещна въззивна жалба може да се подаде в срока за отговор на въззивната жалба само при положение, че предявеният иск е изцяло или частично уважен, което на свой ред ще окаже неблагоприятно въздействие върху правната сфера на ответника. В разглеждания случай, обаче, с решението си Варненският окръжен съд изцяло е отхвърлил предявените от ищеца обективно съединени искове, което се явява и най-благоприятният за ответника резултат. В частната жалба, жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по възражението за прихващане, поради формиране на сила на пресъдено нещо и по отношение на него. В тази връзка, следва да се отбележи, че по своята същност възражението за прихващане е правен способ за защита срещу предявения иск. Недопустимо е страната, срещу която по предявения от нея осъдителен иск за парично вземане е направено възражение за прихващане, да бъде осъдена да заплати на ответника, направил възражението, сума, надхвърляща вземането, претендирано от ищеца. В най-благоприятния за ответника случай, резултатът, който може да постигне чрез възражението за прихващане, е отхвърляне на предявения срещу него иск, т. е. би се достигнало до същия резултат, до който е достигнал и първоинстанционният съд с постановеното от него решение.
На следващо място следва да се посочи, че възражението за прихващане е направено от ответника при условията на евентуалност, т. е. съдът следва да отхвърли иска въз основа на прихващането само ако намери, че претенцията на ищеца е основателна и претендираното вземане действително съществува. Стигне ли се обаче до отхвърляне на предявения иск, съдът не следва да се произнася по направеното от ответника възражение. В тази връзка страната смесва направеното възражение за прихващане с правните последици от насрещен иск, какъвто в случая не е предявен.
Изложеното до тук налага изводът за неоснователност на частната жалба, поради което обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 23 от 14.01.2015 г., постановено по в. т. д. № 12/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: