Определение №246 от 28.5.2013 по ч.пр. дело №3309/3309 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 28.05.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3309 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,предл.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 43822 /21.08.2009 г. (на Софийски градски съд), подадена от [фирма], от [фирма] и от М. Д. Д., действащ като ЕТ с фирма „С. м. – М. Д.” срещу определение № 8902 /11.08.2009 г. по частно гражданско дело № 1629 /2009 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-1 и VІ-2 състав, с което е оставена без уважение частната жалба от Д и М Д. к. х.” Е., [фирма] и М. Д. Д., действащ като ЕТ с фирма „С. м. – М. Д.” срещу разпореждане от закрито заседание от 18.08.2008 г. по гр.д. № 8954 /2008 г. на Софийски районен съд, 42 с-в., с което е върната подадената от частните жалбоподатели искова молба.
Насрещната страна Министерство на финансите не е подало отговор.
Настоящият състав намира, че частната жалба е нередовна, че касационното производство е образувано преждевременно, преди въззивният съд да е изпълнил задълженията си да провери нейната редовност и дали въззивното определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274,ал.4 ГПК:
Частните жалби са три – от трите ищци по делото, макар и подадени с един документ, основанието им е правилото на чл.274,ал.3 ГПК, според което касационното обжалване е обусловено от осъществяването на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК.
По редовността на частните жалби:
Нито един от трите частни жалбоподатели не е представил изложение по чл.280,ал.1 ГПК, нито приложения към него в случай на позоваване на специалните предпоставки по т.1 и т.2, а и въззивният съд не им е указал да го направят, съответно не са изпращани преписи и не е дадена възможност на насрещните страни за отговор.
Само [фирма] е платил държавна такса за подадената от него частна жалба в размер на 15 лева, останалите двама жалбоподатели не са патили държавна такса и не са им дадени указания за това.
По допустимостта на касационното обжалване:
Всеки един от трите частни жалбоподатели 1) [фирма], 2) [фирма] и 3) ЕТ с фирма „С. м. – М. Д.” при действието на ГПК от 1952 г. (сега отм.) е предявил отделни искове срещу Министерство на финансите и М. В. с искане за солидарното им осъждане да заплатят 500 лева, представляваща част от общо дължимата сума 590 000 евро. След поредни указания на съда от 03.07.2008 г. (л.33) за отстраняване на нередовности, вкл. за уточняване кой от ищците каква сума иска да му бъде платена и защо именно в посочения размер, като сборът от вземанията да прави общо заявения с исковата молба, трите ищци (частни жалбоподатели в настоящото производство) без да искат изменени на исковете с молбата си от 11.08.2008 г. (л.36) са заявили, че предявяват частични искове по 1 000 лева от общо дължими суми (чийто сбор е 650 000 евро – по-голям от 590 000 евро). С тази последна молба указанията не са изпълнени, т.к. посочените размери са различни (по-големи) от общо предявения размер 500 лева и не е направено искане за увеличаването му.
Съгласно правилото на чл.274,ал.4 ГПК в първоначалната редакция от ДВ бр. 59 /20.07.2007 г., която е приложима в случая, т.к. частните жалби са подадени преди изменението на правилото с ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден, не подлежат на касационно обжалване определенията с обжалваем интерес до 1 000 лева.
Обжалваемият интерес по исковете за парични вземания се преценява за всеки отделен иск, съгласно правилото на чл.55,ал.1,б.а ГПК от 1952 г. (отм.) – по исковете за парични вземания той се определя от търсената сума, в случая по всеки един от исковете той попада в необжалваемия размер, а и нито един от исковете не е обусловен от друг иск с цена над 1 000 лева.
.В тези случаи администриращият съд следва да извърши преценка по чл.274,ал.4 ГПК за допустимостта на касационното обжалване.
Поради изложеното преждевременно образуваното частно касационно производство следва да бъде прекратено, делото да се изпрати на въззивния съд за изпълнение на задълженията му по чл.275,ал.2 ГПК и едва при извод, че трите частни жалби са редовни и че обжалваното въззивно определение подлежи на касационно обжалване, делото следва да се изпрати на ВКС за образуване на частно касационно производство, в което ВКС да се произнесе по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадената частна касационна жалба и евентуално по нейната основателност.
Воден от изложеното настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр.д. № 3309 /2013 г. на ВКС, І г.о. като преждевременно образувано.
Връща делото на въззивния Софийски градски съд за администриране на частната касационна жалба съобразно дадените указания и проверка на нейната допустимост, при наличието на каквато делото да се изпрати на ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top