5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 246
С., 29.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 293/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Д. чрез пълномощник адв. К. М. С. адвокатска колегия против въззивно решение № 1818 от 11.08.2015г. по в. гр. дело № 439/2015г. на Софийски апелативен съд,, с което е потвърдено решение от 01.05.2014г. по гр. дело № 9887/2010г. на Софийски градски съд в частта му, с която А. Б. Д. е осъден да заплати на Б. Б. Б. сума в размер на 95 998,64 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващо стойност на строително – възстановителни работи за поправяне на щети в собствен на ищеца недвижим имот в резултат на извършени през месец септември 2004г. строително изкупни работи в собствения на ответника съседен недвижим имот.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – допустимо ли е при разглеждане на делото по искане за увеличаване на исковата претенция, съдът едновременно да измени основанието и петитума на предявения иск; при непозволено увреждане за причинени вреди, чия е отговорността за поправянето им – на собственика на вещта или на извършителя на деликта; кой е длъжен да носи доказателствената тежест при увреждане по чл. 45 ЗЗД; легитимиран ли е собственик носител на „гола собственост” учредил безвъзмездно право на ползване на трето лице да води искове по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите; допустимо ли е съдът да изгради крайните изводи за стойността на повредите върху вещта, ако експертите поддържат данните като „цени”, а не като количество. Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС, чрез която поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Позовава се и на хипотезата на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да са развити съображения по приложението.
Ответникът Б. Б. Б. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС, а представената от жалбоподателя съдебна практика разглежда случаи различни от процесния. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика и не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въпросът – допустимо ли е при разглеждане на делото по искане за увеличаване на исковата претенция съдът едновременно да измени основанието и петитума на предявения иск не е разрешен в противоречие с представеното от жалбоподателя съдебно решение по т. д. № 637/2009г., първо т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което с предявяването на иска ищецът очертава неговия предмет и изменението на така предявения иск в хода на висящия процес, съставлява предприета от ищеца промяна на предмета му или на страните по него, от което следва, че са установени различни видове изменения на иска, обвързани с различни правни последици. Увеличението на иска е промяна на неговия петитум, при която ищецът наред или вместо предявения петитум заявява нов (чл. 116 ГПК /отм./, чл. 214 ГПК). Правната норма забранява едновременното изменение на петитума и на основанието на иска като се изключва възможността с изменението на петитума да бъде предявен нов иск. По тази причина изменението на размера на иска – неговото увеличаване или намаляване не може да бъде възприето като нов иск, различен от вече предявения.
При първоначалното разглеждане на делото (обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна по реда на чл. 303 ГПК на първоначално поставеното решения), ищецът с две уточнителни молби е направил изменение само в размера на исковата претенция, при запазено основание на иска – обезщетение от непозволено увреждане за причинени имуществени вреди на ищеца – собственик на недвижим имот от извършени СМР (изкоп направен без строителни книжа и останал неукрепен) в съседен недвижими имот собственост на ответника, с което са били причинени повреди на терена и къщата на ищеца, наложили използването на средства и труд за възстановяване на вредите, т. е. в случая няма въвеждането на нови правопораждащи факти, различни от въведените с исковата молба, а само изменение на петитума чрез увеличаване размера на претендираните имуществени вреди.
Останалите правни въпроси касаят установяването на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, разпределяне на доказателствената тежест по иска и установяване размера на имуществените вреди, които с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на правната норма – установяване основанието на иска и размера на претенците.
При разглеждане на делото съдът е установил всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – извършено от страна на ответника деяние (действия и бездействия) – предприети изкопни работи в собствен на ответника недвижими имот, съседен на имота на ищеца, без строителни книжа, без да е направено укрепване на изкопа, въпреки дадени предписания от контролните органи; настъпили имуществени вреди в имота на ищеца; вина на дееца – предприетите СМР са в нарушение на строителните правила и норми; причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното, виновно поведение на ответника. При разпределяне на доказателствената тежест съдът се е ръководил от принципа заложен в закона – всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и за които твърди, че са настъпили (чл. 154, ал. 1 ГПК), т. е. в доказателствена тежест на ищеца е да установи фактическия състав на непозволеното увреждане, от което претендира да са настъпили вредите му. В този смисъл е представената от жалбоподателя съдебна практика установена с решения по гр.д. № 279/2008г., четвърто г. о., ВКС; гр.д. № 99/67г. ОСГК на ВС; гр. дело № 1562/62г., първо г.о. ВС; гр.д. № 3026/2008г., четвърто г. о., ВКС; Постановление №7/59г. на Пленума на ВС.
Въпросите – при непозволено увреждане за причинени вреди, чия е отговорността за поправянето им – на собственика на вещта или на извършителя на деликта и легитимиран ли е собственик носител на „гола собственост” учредил безвъзмездно право на ползване на трето лице да води искове по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на вредите, също не обуславят основание за допускане на касационно обжалване.
Отговорът, даден със съдебното решение по гр. дело № 5114/2007г. ВКС, на който се позовава жалбоподателя по първия въпрос, е изваден извън контекста на установената по делото конкретна фактическа обстановка – причинени вреди при ПТП на физическо лице предявило иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД срещу прекия извършител на деянието, като съдът е приел, че с поведението си водачът на МПС е допуснал нарушение на правилата за движение и като пряк извършител на деянието, той е пасивно легитимиран да отговоря по иска, а не собственикът на вещта. Разрешението дадено с посочената съдебна практика не влиза в противоречие с установените по делото обстоятелства, че към момента на извършените незаконни изкопни дейности, от които са произтекли вредите предмет на иска по чл. 45 ЗЗД, ответникът е бил собственик на имота, в който е допуснал да се извършат посочените СМР в нарушение на устройствения закон на територията. Приложимо е правилото – когато вещта е поставена в действие от човек, отговорността е по чл. 45 ЗЗД.
С обжалваното решение съдът се е позовал на характера на отговорността при деликт, която е солидарна, а по отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение общите разпоредби за солидарните задължения (чл.121 и сл. ЗЗД), т. е. пострадалият може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл. 53 ЗЗД – правни изводи съответни със съдебната практика на ВКС.
На въпроса дали собственикът на имот, учредил безвъзмездно право на ползване върху имота, може да претендира обезщетение за вреди причинени от трети лица, дадения с обжалваното решение положителен отговор не влиза в противоречие със съдебната практика, че както носителят на вещното право на ползване, така и собственикът на имота могат да претендират обезщетение за вреди и загуби от непозволено увреждане, още повече, че в настоящия случай ищецът е запазил правото си на ползване върху част от недвижимия имот и се явява активно легитимиран да търси обезщетение по общия исков ред в две качества, както собственик и ползувател на имота, т. е. той е носител на правото на иск и страна по материалното правоотношение.
Въпросът свързан с изслушаните по делото единична съдебно- техническа и тройна съдебно – техническа експертиза, има отношение към фактическите изводи на съда относно установения размер на имуществените вреди, които са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК и не подлежат на контрол. Съдът е изложил подробни съображения, защо приема заключенията на експертите, подкрепени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, точно с оглед на количествения показател на понесените вреди, което сочи, че крайният извод за размера на понесените имуществени вреди е изведен в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Доколкото по поставените въпроси има установена съдебна практика, хипотезата на т. 3-та се явява неприложима, която в изложението не е й мотивирана.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1818 от 11.08.2015г. по в. гр. дело № 439/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ