О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
[населено място] ,29.05.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1148/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ойлтекс” ЕООД против определение № 482/12.11.2018 г. по т.д.№ 572/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, съдържаща се в частна жалба вх.№ 29727/ 02.10.2017 г., за възстановяване на пропуснат срок за касационно обжалване на определение № 418/10.10.2017 г. по ч.т.д.№ 572/2017 г. на същия съд, с което е потвърдено определение № 15107/ 18.09.2017 г. по т.д.№ 555 / 2017 г. на Пловдивски окръжен съд, за прекратяване, като недопустимо, производството по подадена от „Ойлтекс”ЕООД искова молба против „Сигмакар„ЕООД. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, поддържайки тезата, че се касае за неправилно определен срок за обжалване.Въз основа на множеството заболявания на едноличния собственик и управител, представляващ дружеството – жалбоподател, се акцентира на справедливостта и добронамереността, с която съдът следва да подходи към фактическата ситуация, като приеме, че просрочието от два дни е от незначително естество, предвид значителния материален интерес на дружеството от разрешаването на правния спор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт / ТР № 5 / 12.07.2018 г. по тълк.дело № 5 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС – раздел І пар.2 /.
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателят – еднолично дружество с ограничена отговорност – чрез представляващият го едноличен собственик на капитала и управител се е позовал на перманентното тежко здравословно състояние на същия , представяйки медицинска документация, с дата на издаване предхождаща – към 2015 г. – и следваща – към февруари 2018 г. – периода на преклузивния срок за подаване на частната касационна жалба срещу определение № 418/10.10.2017 г. по ч.т.д.№ 572/2017 г. на Пловдивски апелативен съд .
За да откаже възстановяване на срока, въззивният съд е преценил, че липсват доказателства, от които да би било установено, че при връчване на определение № 418/10.10.2017 г. по ч.т.д.№ 572/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, в отрязъка на страната е посочена различна от посочената във върнатия по делото отрязък, дата на връчване, респ. че тази в отрязъка на страната е действителната дата на връчване. Съдът е изхождал от факта, че и върнатия по делото отрязък от съобщението , носи подписа на страната, удостоверяващ дата на връчването – 03.01.2018 г.. Съдът е приел, че доказателствата за влошено здравословно състояние на управителя не установяват невъзможност за извършване действията по изготвяне и подаване на частната касационна жалба към 3 – 4 януари 2018 г., след като при същите обстоятелствата жалбата е подадена на 5 януари 2018 г..
Частната жалба е неоснователна.
Възстановяването на срока за процесуално действие от страна на търговско дружество предпоставя установяване на невъзможност за законно представляващия го не само лично, но и чрез упълномощено лице, да извърши съответното процесуално действие. При това се касае за особена непредвидимост на обстоятелствата, препятстващи извършването му и непреодолимост на същите. С оглед дълготрайния и перманентен характер на уврежданията на представляващия ищеца законен представител, самата им сочена и установима от доказателствата характеристика изключва непредвидимост, след като не се твърди и доказва, че към 3-4 януари 2018 г. е настъпило влошаване в здравословното състояние на Г. З. от такова естество, че за същия е било изключена възможността, както за лично подаване, така и за упълномощаване на друго лице, за подаване на жалбата. Нито се твърдят, нито се доказват такива обстоятелства. Напротив, страната се позовава на неправилно преценен начален момент на срока за обжалване, което е неотносим към молба за възстановяване на срок довод, респ. несъответни към произнасяне по чл.64 ал.2 ГПК са и изложените от съда съображения в тази насока. По същество искането на жалбоподателя е за особена снизходителност в конкретния случай, с оглед значимостта на инициирания спор, по субективната преценка на страната, с каквато, допустима от закона процесуална възможност, настоящият съд не разполага.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 482/12.11.2018 г. по т.д.№ 572/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: