3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
ГР. София, 09. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.02.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6803/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №629/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е обявено, че разводът на касаторката и К. К. е по нейна вина и ползването на семейното жилище в кв. Драгалевци – лична собственост на ищцата, е предоставено на ответника, на когото е възложено и упражняването на родителските права за малолетните деца на страните – М. и Е. К., род. през 2002 и 2003 г.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на приложеното р. на ВКС по гр.д. №1774/09 г. четвърто г.о. по въпроса за преценката на възможността за разпределяне на ползването на семейното жилище, чрез обособяване на реални части от него, без общо ползване на сервизните помещения. Според касаторката от значение за спора и за точното прилагане на закона са въпросите / конкретизирани и уточнени, за да се избегнат повторения/: Следва ли при предоставяне на ползването на семейното жилище след развода, което е собственост на виновния съпруг, при ненавършили пълнолетие деца да се прилагат общите критерии – вина, здравословно състояние, доходи , материално положение, жилищна нужда и др. и жилището да бъде предоставено на невиновния съпруг, когато той е собственик на друго жилище / има се предвид придобитото в СИО жилище в[жк]с площ от 50 кв.м./?; Следва ли да се постанови такова предоставяне , без да се събрани доказателства за жилищната нужда на невиновния съпруг; съставлява ли процесуално нарушение некредитирането на надлежно представени по делото писмени доказателства, оспорващи жилищната нужда на невиновния съпруг, поради това, че е собственик на придобито в СИО друго жилище?
С молба от 16.02.15 г. касаторката е поискала да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на още едно основание – настъпило след постановяването му ново обстоятелство / прехвърляне на имота – семейно жилище от нея на трето лице/, което установява с приложения нот. акт за дарение №…/14.08.14 г. Намира, че това обстоятелство е от значение и следва да се отчете от касационната инстанция по спора за предоставяне на семейното жилище.
Поставените в изложението въпроси и наведените доводи за нарушения на материалния и на процесуалния закон по същността си са оплаквания по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/11 г. на ОСГТК е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Не се установява соченото от касатора основание за допускане на обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че семейно жилище е къщата – лична собственост на ищцата, в кв. Драгалевци, с площ от 111 кв.м., състояща се от три стаи, дневна, кухня и баня с тоалетна и то следва да се предостави на ответника и децата в пълен обем, поради нетърпимите отношения на страните. В процеса ищцата не се е позовала и респ. не е установила възможност за обособяване на реални части от това жилище / без общо ползване на помещения/, според поставения въпрос, които да се отделят без значителни преустройства и промени в предназначението на помещенията – ППВС №12/71 г. и цитираното в изложението р. по гр.д. №1774/09 г. на четвърто г.о. на ВКС. Във въззивната жалба е посочила, че жилището в кв. Драгалевци е изключителна нейна собственост и е поискала да се ползва само от нея. Затова сега поставеният въпрос за реалната поделяемост на жилището е късно заявен – почива на факти и искания, които са преклудирани, тъй като е следвало да се заявят и установят пред инстанциите по същество – и не представлява общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/10 г.
Не се установява твърдяното противоречие с ТР №1/13 г. на ОСГТК – въззивният съд се е произнесъл по спора в обжалваната от ищцата част, по посочените във въззивната жалба оплаквания за неправилност, съгл. чл.269 ГПК, като е следил и служебно за защитения от закона интерес на малолетните деца.
Не се установява и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че при решаване на спора за семейното жилище по чл.56, ал.2 от СК решаващ е интересът на непълнолетните деца – р. по гр.д. №6165/07 г. на пето г.о. на ВКС, ППВС №12/71 г. и други. Същото е приел и въззивният съд, като е обосновал този интерес – необходимо е децата да бъдат отглеждани в привичната им обстановка на семейното жилище и квартал, при условията, в които са живели до развода. Поставените въпроси са застъпени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства, поради което не са налице допълнителните предпоставки на това основание – ТР №1/10 г.
Наведеното с молбата на ищцата – касатор от 16.02.15 г. ново обстоятелство не налага допускане на обжалването. В касационното производство не могат да се сочат нови факти и да се представят нови доказателства. Съдебно дирене не се провежда, касационната инстанция е „съд по правото” – ТР №1/10 г., т.1 Затова установителното действие на силата на пресъдено нещо е към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция – арг. от чл.439, ал.2 ГПК, р. по гр.д. №1064/14 г. на четвърто г.о. на ВКС /фактите са такива, каквито са установени към приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, като инстанция по същество/. Поради изложеното въпросите за противопоставимостта на предоставеното на ответника ползване на семейното жилище спрямо последващия приобретател на имота и за евентуалните последици от прехвърлянето, следва да се разрешат в друго производство, както е посочено в цитираното р. по гр.д. №671/11 г. на ВКС , трето г.о., постановено по иск с пр. осн. чл.440 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №629/14 г. от 11.07.14 г.
Осъжда М. Г. Б. да заплати на адв. В. Л. П., пълномощник на К. А. К., адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин / лв., съгл. чл.38, ал.2 ЗА , вр. с чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: