О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 246
София, 01.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3296/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. П. , С. В. , В. П. , Р. Д. и С. А. срещу решение № 251 от 19.03.2008 по гр. д. № 1166/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.09.2007 г. по гр. д. № 166/2006 г. на Самоковски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу М. С. , починала в хода на процеса и заместена от наследницата й К. И. Н. установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имот – ливада с площ от 0.500 дка в м. “З” в землището на с. Г.. Развит е довод за необоснованост на извода на съда, че не е доказана идентичност на имота на наследодателя на касаторите с този, възстановен на ответницата. Твърдят че материалноправниятвъпрос е решен в противоречие с практиката на съдилищата, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация не е взела становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че от събраните доказателства не се установява идентичност на част от имота, придобит от наследодателя на касаторите С. И. Я. през 1943 г. в м. “З” в землището на с. Г. и останала извън регулационния план на селото одобрен през 1958 г. с имот № 0* възстановен на ответницата по иска с решение № 143 от 11.02.2000 г.
Изводът е обоснован с установеното от събраните доказателства и приетата техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. Д, който след съпоставяне на кадастралните планове от 1958 г. и 1981 г. е приел, че възстановеният на ищците имот № 72 е идентичен с притежавания от наследодателя им и останал извън регулацията на населеното място.
Съдът е пристъпил към решаването на материалноправния въпрос за идентичност на спорния имот с притежавания от ищците имот в противоречие с практиката делото да се обявява за решаване след като е напълно изяснено от фактическа страна. В приетите две технически експертизи не е посочено с какъв пл. № е бил заснет имота на наследодателя на касаторите и този на наследодателя на ответниците в кадастралния план от 1958 г., на кой имот по плана от 1981 г. съответства и след съпоставяне и с плана за възстановяване на земеделски земи в съществуващи реални граници, да се посочи кой от имотите 62 или 72 е естествено продължение на притежавания от наследодателя С имот. При събирането на това доказателство съдът е процедирал неправилно, което довело до непълнота в изясняване на фактическата обстановка. Това е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 19.03.2008 по гр. д. № 1166/2007 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Т. за таксите събирани от съдилищата по ГПК в едноседмичен срок от съобщението за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І-во г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: