Определение №246 от по търг. дело №157/157 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                         № 246
                                     София, 16.04.2009 г.
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети март през две хиляди и девета година в състав
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков  търг. дело № 157 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Агенция д. и. в страната” ЕООД-София /по-нататък „А” ЕООД-София/ с вх. № 955/6.ІІ.2009 г., подадена чрез процесуалния представител на този търговец адв. С от САК, против решение № 39 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 2.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1674/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-3, от 20.V.2008 г. по гр.д. № 3261/06 г. С последното, на основание чл. 50, изр. 2-ро, във вр. чл. 45 ЗЗД, „А” ЕООД-София е било осъдено да заплати на младежката к. „Я”-София сума в размер на 2 182 361 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последната имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите от нея ползи от експлоатацията на неин търговски обект на ул. „С” № 3 в столицата за периода от 16. ХІ.2001 г. и до 17. ХІ.2005 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 6. Х.2006 г. и до окончателното й изплащане, като на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ в полза на ищцовата к. са били присъдени и 75 582 лв. съдебно-деловодни разноски. С определение № 92 от 10.ІІ.2009 г., постановено по реда на чл. 282,ал. 2, т. 1 ГПК, ВКС, ТК, състав на Второ отделение, е допуснал спиране изпълнението на атакуваното от „А” ЕООД- София осъдително въззивно решение.
Оплакванията на касатора „А” ЕООД-София са както за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното решение на САС, така и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: все основания за касирането му като неправилно, които той е квалифицирал като такива „по чл. 293, ал. 2 ГПК” /вместо по чл. 281, т. 3 ГПК/. Инвокирани са доводи, че необосновано е било игнорирано защитното възражение на дружеството за наличие на непреодолима сила, каквато по естеството си представлявали терористичните атаки в САЩ от 11.ІХ.2001 г., както и че всички мерки по защита на сградата на американското посолство в София били съгласувано предприети от българската държава съвместно със С. общински съвет и затова тези правни субекти, а не търговеца-настоящ касатор следвало да отговарят по иска на кооперацията за вреди. С оглед това, но и с позоваване на особеното мнение на младшия член от състава на въззивния съд за наличието на форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността на ответното ЕООД, се претендира отменяване на обжалваното въззивно решение изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с които обективно съединените искови претенции на младежката к. „Я” – София да се отхвърлят в предявените им размери – като неоснователни и недоказани, респ. делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на САС – заради допуснатите при първоначалното му разглеждане съществени процесуални нарушения.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът поддържа, че с обжалваното свое решение САС бил се произнесъл „по съществен материално-правен и процесуално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона”. Изтъква се, че този съдебен акт бил в противоречие с практиката на ВКС /респ. с тази на ВС – до 1996 г./, съгласно която „отговорността по чл. 50 ЗЗД на собственика и ползвателя не е обективна, а се основава на една презумпция за вина на същите за произлизането на тези вреди”. В тази връзка касаторът цитира както Р. № 1113/58 г. на ІІІ-то г.о. на ВС на НРБ – по гр. д. № 4183/1958 г., така и задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 17/73 г., а също и на ППВС № 7/59 г. Освен твърдението, че при постановяване на решението си САС бил „допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила, което е от значение за точното прилагане на закона”, в изложението си касаторът инвокира и довод, че същият съдебен акт бил и „в противоречие с цитираната в мотивите му практика на СЕО”, отнасяща се до прилагане разпоредбите на общностното право за ангажиране отговорността на държавата да репарира последиците от увреждане, причинено при упражняване на собствените й дискреционни правомощия.
В отговора си по чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация младежка к. „Я” – София писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. Г от САК единствено по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на „А” ЕООД – София, претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „А” ЕООД със седалище в гр. С. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, тя не следва да бъде разглеждана по същество. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „А” ЕООД – София не е посочил главното основание за допустимост на касационното обжалване: същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл в една от трите, алтернативно дадени хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Без въобще да е бил формулиран такъв конкретен за даденото дело въпрос /който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция/, обективно не е възможно да се преценява решен ли е бил той в противоречие с практиката на ВКС, респ. дали същият е релевантен не само за точното прилагане на закона, но едновременно с това той да е и от значение за развитие на правото. Предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК имплицитно съдържа изискването за кумулативност на тези две „значения”, докато в случая касаторът я отъждествява било с отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. І-во ГПК, било с това, визирано в предл. ІІ-ро на същия текст от сега действащия процесуален закон, т.е. игнорирайки аспекта на развитие на правото.
Що се отнася до тезата на касатора за противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по приложението на чл. 50 ЗЗД, тя е правно несъстоятелна, тъй като е ноторно, че законоустановената солидарна отговорност на собственика на вещта и на лицето под чиито надзор тя се е намирала към момента на причиняването на вредите е във всички случаи безвиновна, т.е. обективна. Цитираното в изложението на касатора Решение № 1* от 16.VІІІ.1958 г. по гр. д. № 4183/58 г. на ІІІ-то г.о. на ВС на НРБ, което е в обратен смисъл, представлява изолирано становище, което само 4 месеца по-късно – със задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 7/29. ХІІ.1958 г., а и на последвалите го две, посочени в изложението пленумни постановления, следва да се счита напълно преодоляно. Въпросът дали в процесния случай е била налице непреодолима сила, изключваща отговорността на търговеца-касатор е такъв по приложението на материалния закон, а доводът му, че с обжалваното въззивно решение е бил нарушен не само материалния, но и процесуалния закон, представлява повторно въвеждане на две от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, т.е. категорично не е от естество да обоснове наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въпросната предпоставка би била налице само в случай, когато произнасянето по специфичния за даденото дело съществен въпрос /какъвто касаторът в настоящето пр-во не формулира/ е свързано с такова тълкуване на закона, което би имало за свой резултат преодоляването на негова непълнота, респ. отстраняването на неясноти в отделните му разпоредби, но също и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго. Такива хипотези обаче касаторът „А” ЕООД – София не е релевирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В заключение, при този изход на настоящето производство по чл. 288 ГПК, не следва да бъде освобождавано внесеното от касатора по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение.
 
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 2.ІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1674/08 г.
 
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по търг. дело № 157 по описа за 2009 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top