О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 16.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 637/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”М” О. , гр. С. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 16.06.2008 год., постановено по гр.д. № 306/2007 год., с което е оставено в сила решение № 354 от 17.01.2007 год. по гр.д. № 506/2005 год. на Царевския районен съд и е прието за установено по отношение на И. К. К. и ТД „М” О. , гр. С., при участието на третите лица В. К. Г. и ТД ”М”О. , гр. С., че сключеният между тях на 21. 10.2005 год. договор с нотариално заверени подписи рег. № 5142/ 21. 10. 2005 год. на нотариус № 458 Ц. А. с район на действие – Районен съд Бургас за прехвърляне на търговско предприятие, с включени в същото недвижими имоти: 1ПИ- І, кв. 70А по плана на гр. Ц. с площ от 2946 кв.м. при граници: северозапад и североизток- улица, югоизток УПИ-ІІ-общ. И югозапад- УПИ-ІV- общ. и 2. УПИ-ІІ, кв.70А по плана на гр. Ц., с площ 2220 кв.м. при граници: северозапад- УПИ-ІІІ-общ., югозапад- УПИ-V-общ., североизток- улица е нищожен, като привиден.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона- чл.26, ал.2 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила- чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение към касационната жалба касаторът се позовава на въведения с чл.280, ал.1, т.1ГПК критерий за селекция, обосновавайки допустимостта на касационното обжалване с твърдение, че по съществените за делото въпроси – процесуален, касаещ приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и материалноправен, касаещ нищожността на сключения договор за прехвърляне на търговско предприятие, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, израз на която са приложените от него в ксерокскопие решения: № 1* от 08. 11. 1999 год. по гр.д. № 814/99 год. на V-то г.о.; № 189 от 14. 07. 2005 год. по гр.д. № 2219/2003 год. на ІV-то г.о.; № 6* от 17. 12. 1999 год. по адм. д. № 2659/99 год.; № 35 по гр.д. № 901/2000 год. на ІІ-ро отд. на ВКС; № 1* от 04.11.1999 год. по гр.д. № 753/99 год. на V-то г.о на ВКС; / без №/ от 05.07.2006 год. по т.д. № 89/ 2006 год. на І-во отд. на ВКС, ТК и № 925 от 20.10.1998 год. по гр.д. № 1150/96 год. на ІІ-ро г.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, подадена чрез пощата на 28.07.2008 год. е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от редовността и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд е неоснователно и следва да се остави без уважение.
За да постанови обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че сключеният между страните договор за прехвърляне търговското предприятие от ЕТ И. К. К., упражняваща търговска дейност под фирма „И” на ТД ”М” О. , гр. С., представлявано от управителя Д. М. М. е привиден, поради липса на воля у съконтрахентите за реалното им обвързване с настъпване на правните последици, произтичащи от същия, вкл. промяна в правото на собственост, поради което, на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД е прогласил нищожността му.
При обосноваване абсолютната симулативност на прехвърлителната сделка БОС се е позовал на приложената по делото декларация, изходяща от ответника – нарочен обратен документ, материализираща признанието му за действителните вътрешните отношения с ищцата, приемайки за неоснователно, предвид заключението на изслушаната съдебно- графологическа експертиза, направеното от неговия издател оспорване, като е съпоставил оспореното писмено доказателство с останалите доказателства по делото, вкл. с липсата на съдържаща се в договора уговорка за заплащане определена цена на прехвърленото търговско предприятие и на поддържаното от страните в хода на делото становище за отсъствие на извършено дарение.
Следователно формулираният от касатора процесуалноправен въпрос за приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./- основна процесуална предпоставка за допустимост на касационното обжалване, макар и важен, не се явява съществен за конкретния правен спор по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, тъй като не е обусловил, като специфичен за делото въпрос, решаващите изводи на въззивния съд.
Поради това и цитираната в тази вр. съдебна практика, поради неотносимостта и към твърдяното противоречие и визираните критерии за селекция по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се преценява.
Всъщност така въведеното от касатора оплакване се свежда до неправилно приложен от страна на въззивната инстанция процесуален закон – чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, което е касационно основание по чл. 281,т.3 ГПК, но ирелевантно за предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на въведения в производството по чл.288 ГПК съществен материалноправен въпрос, касаещ нищожността на сключения между съконтрахентите –търговци договор за прехвърляне на търговско предприятие, по който въззивният съд се е произнесъл.
Въпросът за нищожността на сключената прехвърлителна сделка, възмездна или не, всякога е обусловен от конкретните факти по възникналия между страните правен спор, съобразно ангажираните от последните доказателства.
Затова, като е приел, че процесният договор от 21.10.2005 год. за прехвърляне търговското предприятие от ЕТ И. К. К., упражняващ търговска дейност под фирма „И” на ТД ”М” О. , гр. С., представлявано от управителя Д. М. М. е привиден, поради липса на воля у съконтрахентите за реалното им обвързване с настъпване правните последици, произтичащи от същия, обосновавайки този си извод със събрания по делото доказателствен материал и не е разрешил въпроса за правната същност на симулацията /абсолютна и относителна/, нито за доказателствената сила на дадената от ответника декларация без достоверна дата – нарочен обратен документ в противоречие със задължителната и с трайната практика на ВС и ВКС, то установената с чл.280, ал.1,т.1 ГПК допълнителна кумулативна предпоставка за допустимост на касационното обжалване, в случая отсъства.
Отделен остава въпросът, че цитираните в изложението по чл.284, ал.3,т.1ГПК решения на ВКС, приложени в ксерокскопие с касационната жалба, с изключение на решение № 925/ 20.10.2008 год. по гр.д. № 1150/96 год. на ІІ г.о. на ВКС, което е в съгласие с изразеното от въззивния съд становище по приложението на чл.26, ал.2 ЗЗД, са постановени по гражданскоправни спорове, по отношение на които отсъства идентитет с настоящия и сами по себе си не могат да обосноват твърдяното противоречие по вложения от законодателя смисъл в този критерий.
Що се касае до цитираното решение на ВАС, то същото не е от категорията съдебни актове, включващи се в практиката по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не е налице обективна възможност да бъде обсъждано евентуално даденото от въззивната инстанция в противоречие с него разрешение.
Водим от горното настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаския окръжен съд № І* от 16.06.2008 год., по гр.д. № 306/2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: