О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София , 10.06. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1240/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. И., чрез процесуалния му представител адвокат В. Ч., срещу въззивно решение №582/11.11.2013г. по гр. дело № 508/2013г. на Плевенския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС се е произнесъл по следните правни въпроси : дали срокът по чл.61,ал.1 ЗН правилно е обсъден в мотивите във връзка с приемане на наследството. Не е проведено производство по обжалване на акта по чл.61,ал.1 ЗН. Без да се позовава на конкретни доказателства въззивният съд е приел, че приемането на наследството по опис е след изтичане на законния тримесечен срок. Произнасянето на ВКС по посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 409/07.03.2013г. по гр.д.№5898/2012г. на Плевенския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от П. В. И. против Б. И. Б. иск с правно основание чл.30,ал.1ЗН за намаляване на дарение по нот.акт № 161/2011г. на подробно описан недвижим имот – самостоятелен обект – жилище, в сграда с идентификатор 56722.654.388.3.6, в [населено място],[жк], [жилищен адрес].,ет.2. и е допусната делба на същия имот между П. В. И., Т. В. Е. и Б. И. Б. при квоти по 1/6 ид.ч. за първите двама и 4/6 ид.ч. за последната.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че имотът е бил собственост на съпрузите Б. И. и В. П.. След смъртта на последния през 2001г. Б. И. е дарила на внучката си Б. Б. с нот.акт №161/2011г. 4/6 ид.ч. от процесния имот. И. е починала на 15.05.2012г. и е оставила наследници по закон П. В. И. – син и Т. В. Е. – дъщеря. Когато наследник, чиято запазена част е накърнена, упражни правото си на възстановяване на запазената си част спрямо лица, които не са наследници по закон, е необходимо той да е приел наследството по опис.В случая наследството е открито на 15.05.2012г., а видно от удостоверение по ч.гр.д.№674/2013г. на Плевенския районен съд, П. И. е приел наследството по опис на 19.07.2013г. – в хода на въззивното производство. Дори да се приеме, че той е узнал за откриване нанаследството не към датата на смъртта на майка си, а към датата на завеждане на исковата молба за делба – 18.10.2012г., то законният тримесечен срок за заявяване и приемане на наследството по опис е изтекъл.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. То съдържа само касационни оплаквания като се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на извода, че не е налице приемане на наследството по опис в законния срок. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Освен това следва да се има предвид, че соченото противоречие в изводите на въззивния съд, в каквато насока са доводите в изложението, не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС – ТР№3/2013г. по тълк.д.№3/2013г., ОСГК, съгласно което приемането на наследство по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Ползващото се от завещателното разпореждане или дареното лице могат в производството по възстановяване на запазената част от наследството по чл.30 ЗН да възразят за неспазването на предвидения в чл.61,ал.1 ЗН срок за приемане на наследството по опис.
С оглед изложеното трябва да се приеме, че не са налице предпоставките на някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни за такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №582/11.11.2013г. по гр. дело № 508/2013г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: