О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 247
София, 10.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: OЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 1541/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на П. П. Г. от [населено място] , чрез адв. Д. С. от В. срещу пределение №136/16.02.2017 г. по в. гр.д. №104/2016 г. на Окръжен съд [населено място], с което е изменено съдебното решение от 20.06.2016 г. по гр.д. № 104/2016 г. на Л. в частта за разноските .
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение . Твърди се, че същото е постановено в противоречие с дадените указания в определение №37/31.01.2017 г. по ч. гр.д. №7/2017 г. на Върховния касационен съд,3-то г.о. като съдът неправилно е преизчислявал разноските общо за двете инстанции. Твърди, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение на първа инстанция възлиза на сумата от 600 лв. съобразно договора за правна помощ, като 300 лв. от тях са заплатени в брой, а за плащането на втората вноска от 300 лв., е представена разписка от 06.10.2015 г. Този размер на разноските е отбелязан и в представения пред тази инстанция списък на разноските по чл. 80 ГПК. Застъпва тезата, че пред въззивния съд не е направено искане за преразглеждането на разноските, присъдени от първата инстанция , поради което е недопустимо въпросът за разноските да бъде пререшаван с обжалваното определение.Сочи, че с оглед изменението на чл. 78,ал.8 ГПК / Д.В бр. 8/2017 г./ определеното юрисконсултско възнаграждение за ответника следва да бъде в по- нисък размер. Моли определението да бъде отменено и частният жалбоподател да бъде осъден за да заплати разноски в размер на 54,10 лв. Представя изложение на основанията за допускане на определението до касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба Областна дирекция на МВР [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалбата е подадена в законоустановения срок , от страна, която има право интерес от обжалване и срещу съдебен акт – определение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Определението попада в предметния обхват на чл.274,ал.1т.2 ГПК, доколкото въззивната инстанция за пръв път се е произнесла по въпроса за дължимите разноски .Поради това жалбата се разглежда като частна жалба, а не като касационна частна жалба по реда на чл. 274,ал.3 ГПК и представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване , не следва да се разглежда.
С обжалваното определение е изменено съдебното решение от 20.06.2016 г. по гр.д. № 104/2016 г. на Ловешкия окръжен съд в частта за разноските като е отменено съдебно решение №72/23.02.2016, постановено по гр.д. №843/2015 г. на ловешкия районен съд , в частта в която ОДМВР –Л. е осъдено да заплати на П. П. Течевски сумата 20.90 лв. разноски съразмерно уважения размер на исковете и е осъден П. П. П. Г. да заплати сумата от 386,07 лв. разноски по делото и вместо него е постановено ново, с което П. П. Г. е осъден по компенсация да заплати ОДМВР [населено място] сума в размер на 400,44 лв. по съразмерност и компендация за двете инстанции.
За да постанови този резултат съдът е съобразил изходът на делото пред въззивната инстанция , както и неправените от двете страни разноски пред двете инстанции . Приел е, че ищецът – частен жалбоподател е направил разноски в размер на 300 лв.адвокатско възнаграждение .В разноските на ответника са включени 600 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и присъдените от двете инстанции дължима държавна такса и възнаграждения за вещи лица в размер на 216,14 лв./ д.т. в размер на 50 лв. и 24,17 лв. възнаграждение за вещите лица по решение на първата инстанция по гр.д. № 843/2015 г. на Л. и 90.24 лв. държавна такса и 51,73 лв. възнаграждение за вещите лица съобразно решението на втората инстанция и определение №812/05.12.2016 г. на тази инстанция по в. гр.д. №104/206 г./. При така възприетият размер на направените от двете страни разноски съдът е изчислил дължимите от тях разноски съобразно правилото на чл. 78,ал.1 и ал.3 ГПК тоест съобразно уважената за ищеца и отхвърлената част от исковете за ответника с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Въззивният съд правилно е пререшил въпроса с дължимите разноски с оглед изхода на делото пред втората инстанция като е съобразил направените пред двете инстанции разноски.В тази насока са съобразени дадените указания от ВКС в определение №37/31.01.2017 г. по ч. гр.д. №7/2017 г. на ВКС. Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че обжалваното определение е недопустимо, доколкото липсвало искане във въззивната жалба за преразглеждане на първоинстанционното решение в частта за разноските. Доколкото въззивният съд в случая е пререшил спора, същият е бил длъжен да се произнесе и по разноските съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция.Последното се явява законова последица от пререшаването на спора и в тази насока не е необходимо изрично искане. Неправилно обаче при определяне на направените от ищеца разноски, съдът е приел, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, е в размер на 300 лв. Видно от представената пред първата инстанция разписка с дата 06.10.2015 г. / л. 40 от делото /ищецът е изплатил на упълномощения от него адвокат още 300 лв. , или общо заедно със заплатено по договора за правна помощ от 30.06.2015 г. адвокатско възнаграждение от 300 лв., е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лв.Последното е в съответствие с уговорено по договора за правна помощ и с представения списък на направените разноски.Неправилно също така при определяне на дължимите от ищеца на ответника разноски, съдът е включил в разноските на ответника дължимата от него държавна такса и възнаграждение за вещи лица. Последното е в противоречие с обстоятелството, че в конкретното производство ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски.Включването в разноските на ответника направените такива за държавна такса и вещи лица, на практика ще има като последица при определяне на дължимите съгласно правилото на чл. 78, ал.3 ГПК разноски , ищецът да поеме част от тях. Отделно от това заплатените от ответника такси и възнаграждения за вещи лица са съобразно с уважената част от исковете, а на него се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Неоснователно обаче е оплакването на частния жалбоподател, че при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение на ответника, съдът не е съобразил изменението в разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК./ д.в. бр. 8/2017 г./.На практика възприетият от него размер на дължимо юрисконсултско възнаграждение съответства на размера, предвиден в разпоредбата на чл. 23,ал.1,т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37,ал.1 ЗПр. Пом.
При съобразяване на горното, съразмерно с уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер на 223,47 лв. , а на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете, разноски в размер на 376,53 лв. Следователно по компенсация ищецът дължи на ответника сумата от 153,06 лв. За да определи посочените размери настоящият състав съобрази обстоятелството, че общият размер на претенциите след изменението на иска е 9 023,07 е лв., а общият уважен размер на исковете възлиза на сумата 3 360,61 лв.Съразмерно с този уважен размер се определят дължимите разноски на ищеца / частен жалбоподател/ чл. 78,ал.1 ГПК/ .Същевременно отхвърлената част от исковите претенции възлиза на сумата 5662,46 лв. Следователно съразмерно с този отхвърлен размер се определят дължимите разноски на ответника / чл. 87,ал.3 ГПК/.
Съобразно с изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което ищецът частен – жалбоподател да бъде осъден да заплати на Окръжна дирекция на МВР, [населено място] разноски по компенсация в размер на 153,06 лв. С обжалваното определение Ловешкият окръжен съд неправилно е отменил изрично решението на първата инстанция в частта за разноските, доколкото след като спорът пред въззивната инстанция е пререшен се счита, че е отменено и първоинстанционното решение в частта за разноските.
Мотивиран от горното ,Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №136/16.02.2017 г. по гр.д. № 104/2016 г. на Ловешкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. П. Г. от . [населено място] да заплати на Окръжна дирекция на МВР [населено място] разноски по компенсация за двете инстанции в размер на 153,06 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: