О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 11.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3546/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван по пълномощие от областен управител на област Бургас против решение № 43 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 96/2017 г. на Апелативен съд- Бургас. С него е потвърдено решение № 551 от 04.01.2017 г. по гр.д. № 1968/2015 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е отхвърлен предявеният от Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областен управител на област Бургас против Б. П. Н., Д. П. П., П. Г. С., С. Г. Н. и [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че Държавата е собственик на 4047/5043 ид. части от поземлен имот с идентификатор 07079.604.57 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], и за осъждане на ответниците да предадат на Държавата владението върху този имот.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствениште правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въпросът за допустимостта на косвения съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност върху решението на ОСЗ, от което черпят правата си ответниците, е разрешен от въззивния съд в противоречие с разпоредбите на чл. 17, ал.2 ГПК, тъй като държавата като гражданскоправен субект не е била страна в административното производство по възстановяване на собствеността върху спорния имот по реда на ЗСПЗЗ , а ОСЗ е само орган, пред който се развива това производство, но не е страна по него и не разполага с представителна власт по отношение на държавата. Счита, че с постановяване на обжалваното решение, с което признал на физическите лица права по незаконосъобразно проведена реституция, съдът ощетява обществото.
В подадените отговори на касационната жалба ответниците по касация Б. П. Н., П. Г. С. и С. Г. Н. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, а основният спорен въпрос по делото относно допустимостта на косвения съдебен контрол върху решението на ОСЗ е бил разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Считат, че поставените в изложението въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, нямат характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че през 1942 г. наследодателите на ответниците П. С. П. и И. П. С. са придобили чрез договор за покупко- продажба едно лозе от 40 дка и празно място от 5 дка в м. ”Мадика” в землището на [населено място] при описани в нотариалния акт граници. Този имот, с обща площ 45 дка, е бил внесен в ТКЗС през 1958 г. от И. П.. В кадастралния план на [населено място], одобрен през 1958 г., имотът е заснет с пл.№ 1025, записан в разписния лист на името на П. С. П..
Приел е, че с решение № 9082 и 9082а от 28.06.1993 г. ПК- Бургас е отказала възстановяване на собствеността върху имота. По жалба на заявителите против двете решения е образувано гр.д. № 1421/1998 г. по описа на Районен съд- Бургас. С решението си по това дело, постановено на 16.02.1999 г., съдът е отменил частично двете решения на ПК и е постановил възстановяване на правото на собственост на заявителите Г. П. С. и Б. П. В. върху реални части от бивш имот пл.№ 1025, попадащи в терени на ТПК ”Сладкар”, [фирма], „Енергоснабдяване” , „Бургас ботълинг къмпани”, както и върху 4047 кв.м, попадащи в полигон на СБА, които реални части са индивидуализирани в приложените скици на вещото лице, неразделна част от съдебното решение. След влизане в сила на решението ОСЗ- [населено място] е постановила решение № 9834 от 21.05.1999 г., с което признала и възстановила на наследниците на П. С. П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху имот с площ 4047 кв.м, находащ се в землището на [населено място], м. ”Мадика”. Не е спорно по делото, че възстановеният имот е идентичен с реална част от имот с идентификатор 07079.604.57, целият с площ 50 442 кв.м.
С исковата молба Държавата – ищец по предявения ревандикационен иск е оспорила валидността и материалната законосъобразност на реституционното решение, като е твърдяла, че са били налице пречки по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост, тъй като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота е имало реализирано мероприятие- полигон на СБА, изключващи реституцията му.
Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ обвързва Държавата по въпросите за наличието на предпоставките, респ. за наличието на пречки за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради което по аргумент от чл.17, ал.2 и чл. 302 ГПК упражняването на косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот в полза на ответниците- физически лица, в случая е недопустим. При обосноваване на този извод съдът се е позовал на разясненията, дадени в т.2 от ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, според които в производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се разрешава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция, и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото. В качеството си на орган, издал обжалвания административен акт, ОСЗ/ ПК/ е страна в производството по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, което има състезателен характер, и може да ангажира доказателства за установяване на възприетите от нея факти, както и да обоснове изводите си за това дали са били налице фактическите основания за издаването на акта. Решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от ДГФ, както и земеделските земи, включени в ДПФ, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същественият за изхода на спора процесуалноправен въпрос / той не се повдига изрично в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК/ относно допустимостта на косвения съдебен контрол за нищожност и материална законосъобразност на реституционно решение за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, което е постановено въз основа на влязло в сила решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, е разрешен от въззивния съд в съответствие с ТР № 5/2013 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, което, съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, и за всички органи, които издават административни актове. Несъгласието на касатора с възприетото от ОСГК разрешение на въпроса обвързана ли е държавата при спор за собственост от съдебното решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и допустимо ли е в тези случаи гражданският съд да упражнява косвен съдебен контрол на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК два въпроса – по какъв начин държавата следва да защити правата си в случаите на незаконна реституция, при отричане на възможността за упражняване на косвен съдебен контрол, и допустимо ли е привилегироване на права на частни субекти, придобити при наличие на законова забрана, за сметка отричане на правата на собственост на държавата, са извън предмета на делото, и в този смисъл също не осъществяват някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Нормите на чл. 17, ал.2 и чл. 302 ГПК са ясни, по приложението им има формирана трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава, която не предвижда възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол върху административен акт, върху който е проведен пряк съдебен контрол.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван по пълномощие от Областен управител на област Бургас следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на П. Г. С. и С. Г. Н. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 4 450 лв. В полза на адв. С., назначена по реда на чл. 47, ал.6 ГПК за особен представител на ответницата по касация Б. П. Н. следва да бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 500 лв., внесено по сметка на ВКС с Бюджетно платежно нареждане от 18.08.2017 г. от областен управител на област Бургас.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 18.05.2017 г. по гр.д. № 96/2017 г. на Апелативен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван по пълномощие от областен управител на област Бургас, да заплати на П. Г. С. и С. Г. Н. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 4 450 лв./ четири хиляди четиристотин и петдесет лв./
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И. С., назначена по реда на чл. 47, ал.6 ГПК за особен представител на ответницата по касация Б. П. Н. възнаграждение в размер на 500 лв. за осъщественото процесуално представителство по делото пред касационната инстанция, внесено от областен управител на област Бургас по сметка на ВКС с бюджетно платежно нареждане от 18.08.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: