Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 15.05. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.02.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3444 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Спедия“ ЕООД срещу въззивно решение № 111 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 868 /2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Т. В. Ч.- М., А. М. А., М. М. А. (И.), В. В. Х., Р. В. М., З. И. М.- Ш. и В. И. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 35.736 % идеални части недвижими имоти- поземлен имот с площ 106 кв. метра, поземлен имот с площ 4 220 кв. метра и поземлен имот с площ 742 кв. метра,, по КККР на [населено място], представляващи част от УПИ …..-…..- за Търговски център в кв. ….. по действащия план на [населено място].
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Р. В. М., В. В. Х., М. М. И., А. М. А. и Т. В. Ч.- М. в писмени отговори оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за които съгласно чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като всяка от страните претендира, че притежава право на собственост върху едни и същи идеални части от поземлени имоти. Ищецът претендира, че е придобил собствеността върху процесните имоти с учредяването му на основание апортна вноска, извършена в капитала му от „Търговска къща- Инвест“ АД- едноличен собственик на ищцовото дружество.
Съдът е приел, че ответниците са собственици върху идеалните части от процесните имоти на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател В. В. (В. И.) М. и обезщетяване по реда на чл.2,ал.1,т.1 ЗОСОИ, извършено със заповед № 5470 от 17.12.1998 г. и заповед № 1925 от 20.10.2000 г. на Областния управител на Област П.. Тези заповеди са обжалвани от праводателя на ищеца „Търговска къща- Инвест“ АД, като с решение № 13093 от 14.10.2011 г. по адм.д. № 8550 от 2011 г. на ВАС е потвърдено решение № 350 от 08.03.2011 г. по адм.д.№ 2385 от 2008 г. на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Търговска къща- Инвест“ АД против заповед № 5470 от 17.12.1998 г., а с решение № 13889 от 06.11.2012 г. по адм.д. № 2329 от 2012 г. на ВАС е потвърдено решение № 685 от 2011 г. по адм.д. № 761 от 2008 г. на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлено искането на „Търговска къща- Инвест“ АД за признаване нищожност на заповед № 1925 от 20.10.2000 г. и е оставена без разглеждане жалбата на това дружество против законосъобразността на тази заповед.
„Търговска къща- Инвест“ АД е направило апортна вноска на процесните идеални части в капитала на „Спедия“ ЕООД през август 2009 г., правото на собственост е преминало, доколкото праводателят го е притежавал, затова „Спедия“ ЕООД е частен правоприемник на „Търговска къща- Инвест“ АД.
Като се е позовал на решение на ВКС № 103 от 05.12.2017 г. по гр.д. № 5165 /2016 г. на ВКС, II г.о., въззивният съд е приел, че когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му. Така въззивният съд е приел извода, че предвид осъществения пряк съдебен контрол от праводателя на ищеца върху заповедите по ЗОСОИ преди апортната вноска, косвен съдебен контрол върху тях по реда на чл.17,ал.2 ГПК е недопустим в настоящото производство, тъй като ищецът е правоприемник на „Търговска къща- Инвест“ АД и е обвързан от съдебните решения за отхвърляне на жалбите срещу тези заповеди.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени въпроси, свързани с несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд, че „Спедия“ ЕООД е правоприемник на „Търговска-къща Инвест“ АД и е обвързан от съдебните решения, постанови в административното производство по жалба на праводателя срещу заповедите на Областния управител на П., издадени по реда на ЗОСОИ, на основание на които ответниците са придобили правото на собственост върху процесните имоти.
Въпросът дали ищецът „Спедия“ ЕООД е частен правоприемник на „Търговска-къща Инвест“ АД, което е извършило апорт в неговия капитал през 2009 г. (след упражняването на пряк съдебен контрол срещу административните заповеди относно спорните идеални части), е фактически и разрешен от въззивния съд в съответствие с фактическите твърдения на ищеца, представляващи основание на правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. Съдът е приел това, което твърди ищецът, жалбоподател във въззивното и в касационното производство)
Въпросите дали ищецът „Спедия“ ЕООД е участник в административното производство, водено от неговия праводател и кои са участниците в административното правоотношение по водените административни дела, не са обуславящ, защото въззивният съд не е приел че ищецът е страна в административното производство и /или правоотношение, а е приел в съответствие с установената практика на ВАС по приложението на чл.177,ал.1 АПК, че „Спедия“ ЕООД е станал частен правоприемник на „Търговска-къща Инвест“ АД след като последният е упражнил пряк съдебен контрол върху процесните заповеди, поради което съдебните решения, с които са отхвърлени жалбите на праводателя срещу административните актове, които са установителни, имат действие и за ищеца, като правоприемник на жалбоподателя.
Жалбоподателят извежда правни въпроси за допустимостта на пряк съдебен контрол и за неговия обхват и приложно поле, от които може да бъде уточнен въпросът за допустимостта по реда на чл.17,ал.2 ГПК да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху административни актове, на основание на които ответниците по вещен иск претендират право на собственост върху процесните имоти, когато върху тези административни актове е осъществен пряк съдебен контрол по жалба на праводателя на ищеца.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, този въпрос не е разрешен както твърди касаторът, а в съответствие с установената практика на ВКС, на която въззивният съд се е позовал.
И. на косвения съдебен контрол е свързан със задължението на съда за преценка на правопораждащите факти и го задължава да констатира нищожността или незаконосъобразността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Този институт намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Нормата на чл.177,ал.1 АПК предвижда, че съдебното решение в производство по оспорване на индивидуален административен акт има сила за страните по делото, решението, с което се отхвърля жалбата е установително и освен за страните по делото, има действие и за техните наследници и правоприемници, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нормата на чл.302 ГПК предвижда, че влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, а нормата на чл.17,ал.2,изр. второ ГПК – че съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Посочените правни норми определят хипотезите, в които е допустимо гражданския съд да осъществи косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт, а именно когато актът се противопоставя на лице, което не е страна в производството по издаването, съответно по обжалването му. Когато административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му. В този смисъл е и приетото с Решение № 298 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3296 /2013 г., I г. о., г.к., разрешение, на което се позовават ответниците в касационното производство и настоящият състав споделя и което отразява установената практика на ВКС).
Въззивният съд е съобразил тези разрешения на практиката на ВКС, като е приел, че касаторът е правоприемник на „Търговска-къща Инвест“ АД, поради което е обвързан от влезлите в сила решение на административен съд, постановени по жалба на праводателя срещу процесните заповеди на Областния управител на П..
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно ожалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците в касационното производство Р. В. М. и В. В. Х. претендират разноски, но не са представили списък и доказателства за направени разноски, поради което искането им е неоснователно.
Искането на ответниците в касационното производство М. М. И., А. М. А. и Т. В. Ч. за осъждане на жалбоподателя да им заплатят направените разноски съгласно списък за разноски е основателно за сумата 900 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство и платежен документ.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 22.03.2018 г. по гр.д. № 868 /2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о..
Осъжда „Спедия“ ЕООД да заплати на М. М. И., А. М. А. и Т. В. Ч. сумата 900 (деветстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.