О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 16. 05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 919/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адв. О. К. в качеството му на пълномощник на И. Х. и Т. Х. против решение № 865 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 3607/2011 г. на Софийския апелативен съд. С него е обезсилено като недопустимо решението на Софийски градски съд, постановено на 27.06.2011 г. по гр.д. № 12558/09 г. и е прекратено производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Е. Н. Д. и И. Н. Д. против касаторите и същите са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал.4 ГПК разноски по делото в размер на 2 101.45 лв.
Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение са за това, че съдът е отказал да зачете сключената между страните съдебна спогодба, с която се уреждат всички отношения между тях, включително и относно направените по делото съдебни разноски.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: следва ли страните да бъдат санкционирани за изпълненията на указанията на съда, когато съдът впоследствие е променил становището си, без да ги уведоми; налице ли е съдебна спогодба между страните и ако не, какъв е характерът на сключената между тях спогодба по делото; какви са характерът, значението и последиците на спогодба, сключена между страните, когато тя не е била одобрена от решаващия съд.
Ответниците по касация Е. Н. Д. и И. Н. Д. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение като процесуално недопустимо и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че в проведеното по делото първо съдебно заседание пред първоинстанционният съд пълномощникът на ищците изрично е заявил, че не поддържа формулираният в исковата молба петитум за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижимия имот, тъй като същият е бил предаден от ответниците след предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Оттук въззивният съд е направил извод, че от датата на това съдебно заседание е отпаднал правният интерес на ищците от водене на делото, поради което искът по чл. 108 ЗС е бил недопустим. Вместо да констатира това и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е дал възможност на страните до постигнат спогодба относно направените по делото разноски, без да съобрази, че претенцията за разноски не е самостоятелна и не става предмет на спора. След като страните представили спогодба за разноските, съдът приел, че тя няма характер на съдебна спогодба по смисъла на чл. 234, ал.1 ГПК, не я е зачел и постановил решение по същество на делото, с което отхвърлил иска по чл. 108 ЗС. Като процедирал по този начин, постановил недопустимо решение.
Въззивният съд е приел също, че тъй като поведението си ответниците са станали причина за завеждане на делото, на ищците следва да бъдат присъдени направените пред първата инстанция разноски на основание чл. 78, ал.4 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос, относим към изводите на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение по предявения иск по чл. 108 ЗС. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта му с характер на определение, с което въззивният съд се е произнесъл относно отговорността за разноските по делото.
В тази част въззивното решение е неправилно. Приложената на чл. 151 от първоинстанционното дело спогодба представлява писмено изявление до съда, изходящо от двете страни по делото, с което същите заявяват, че са уредили отношенията помежду си относно недвижимия имот и изцяло всички финансови взаимоотношения в тази връзка, включително и относно сторените по делото разноски, и нямат никакви претенции една към друга. В т.3 от спогодбата ищците са декларирали, че са получили дължимите от ответниците разноски по делото, а ответниците – че са предали на ищците недвижимия имот и са заплатили разноските.
Неправилно въззивният съд е приел, че това споразумение е без правно значение за отговорността за разноски, тъй като няма характер на съдебна спогодба по смисъла на чл. 234, ал.1 ГПК. По своя характер същото представлява изявление за оттегляне на иска със съгласието на ответниците и има същите правни последици- десезиране на съда и прекратяване на производството по делото. След като в него страните изрично са заявили, че са уредили отношенията си, включително и по повод направените по делото разноски и със спогодбата слагат край на съдебния спор, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл по въпроса за разноските служебно, извън волята на страните. Поради това въззивното решение в частта му с характер на определение, с което Т. Ц. Х. и И. Л. Х. са осъдени на основание чл. 78, ал.4 ГПК да заплатят на ищците сторените от тях разноски по делото пред първата инстанция в размер на 2 101.45 лв., следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 865 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 3607/2011 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд, постановено на 27.06.2011 г. по гр.д. № 12558/09 г. и е прекратено производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Е. Н. Д. и И. Н. Д..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 865 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 3607/2011 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА с характер на определение, с което Т. Ц. Х. и И. Л. Х. са осъдени на основание чл. 78, ал.4 ГПК да заплатят на Е. Н. Д. и И. Н. Д. разноски по делото пред първата инстанция в размер на 2 101.45 лв.
ОТМЕНЯ решение № 865 от 22.05.2012 г. по гр.д. № 3607/2011 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА с характер на определение, с което Т. Ц. Х. и И. Л. Х. са осъдени на основание чл. 78, ал.4 ГПК да заплатят на Е. Н. Д. и И. Н. Д. разноски по делото пред първата инстанция в размер на 2 101.45 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: