О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 247
София, 17.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 598 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Л. П. срещу решение № 205/31.10.2017 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, втори граждански състав по в.гр.д. № 472/2017 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/. С решението на ПзОС е отхвърлен иск по чл.240 ЗЗД на „Г. Г. и Ко. Е. 12“ КГ срещу [фирма] за сумата 76803.25 евро и е уважен предявеният при условия на евентуалност иск по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД между същите страни, като ответникът [фирма] е осъден да заплати на „Г. Г. и Ко. Е. 12“ КГ – командитно дружество със седалище и адрес в Германия сумата 76803.25 евро – получена при начална липса на основание, заедно със законната лихва от 25.05.2016 г. до окончателното плащане и направените разноски по делото.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си излага три въпроса: „1.Длъжен ли е въззивния съд в мотивите на въззивното решение да обсъди и прецени всички доводи на страните, както и всички сочени във въззивната жалба пороци на първоинстанционния акт. Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от съда в мотивите на съдебното решение на всички възражения и аргументи, изложени писмено от страните по делото. 2. Длъжен ли е въззивният съд при преценката на основателността на предявения иск по чл. 55,ал.1, пр.1 от ЗЗД да обсъди всички заявени фактически обстоятелства от ищеца относно основанието за превода на сумите. Задължен ли е въззивния съд след като е сезиран с въззивната жалба да провери правилността на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска и наличието на фактическия състав на чл. 55,ал.1, пр.1 от ЗЗД? 3. Длъжен ли е въззивният съд възраженията ни за наличие на фактически противоречия в исковата молба, допустимо ли е в едно производство да се твърдят от ищеца взаимно противоречиви и изключващи се твърдения по фактите. Допустимо ли е ищецът след като уточни и допълни обстоятелствата в исковата молба, да направи НОВО искане, нова искова претенция с НОВ петитум, както и да формулира освен единия предявен с исковата молба иск и втори иск, който съдът да приеме за главен. Допустимо ли е за два предявени в режим на евентуалност искове да се сочат противоречиви и взаимноизключващи се фактически обстоятелства“
Ответникът по касационната жалба – „Г. Г. и Ко. Е. 12“ КГ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на ПзОС, П. е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени при условие на евентуалност искове – съответно главен иск на основание чл.240 ЗЗД за връщане на процесната сума от 76803.25 евро, като предоставена в заем и евентуален иск с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане на същата сума като получена без правно основание. По така предявените и уточнени искове се е произнесъл и първоинстанционният съд, отхвърляйки главния иск и уважавайки евентуалния и постановеното първоинстанционно решение по тези искове не е недопустимо, както е поддържал сегашния касатор – въззивник пред П.. За този си извод П. е изложил подробни съображения, че първоначално предявената искова молба е оставяна многократно без движение от ПзОС за уточнения по реда на чл.129 ГПК, в изпълнение на което ищецът е извършил поправянето й, уточнявайки всички релевантни обстоятелства, на които се основават претенциите му, с кореспондиращ на тях петитум, като с тези обстоятелства са наведени в условията на евентуалност две различни основания за връщане на претендираните суми – договорно и извъндоговорно. П. е посочил, че в случая поправената искова молба, съгласно чл.129 ал.5 ГПК се счита за редовна от деня на подаването й, което обосновава извод за допустимост на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен главният иск и е уважен евентуалният такъв. Предмет на разглеждане по същество във въззивното производство е само евентуалния иск за връщане на даденото по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД. П. е приел от приложените банкови извлечения и счетоводни регистри, както и заключение на СИЕ, че за периода 24.05.2011 г. – 03.04.2013 г. ищецът „Г. Г. и Ко. Е. 12“ КГ е превел по банков път на пет транша суми, възлизащи общо на 76803.25 евро, постъпили по евровата сметка на ответното дружество и осчетоводени от двете дружества, от ответното дружество като получени дългосрочни кредити, но без да е установено заемно правоотношение, в изпълнение на което са приведени. П. е приел, че процесните суми са приведени не от физическото лице Г. С. или за негова сметка, а от сметката на ищцовото дружеството. Установени са водени преговори между двете дружества, недостигнали до финализиране с постигнато споразумение, договор за съвместна дейност или заемно правоотношение. При тези данни, обсъждайки всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и излагайки подробни съображения за същите, П. е приел, че евентуалният иск за връщане на дадените суми като дадени без основание следва да бъде уважен, както правилно е приел ПзОС. Прието е за неоснователно възражението за изтекла давност, доколкото първият банков превод е извършен на 24.05.2011 г., сумата по него е получена на 25.05.2011 г., а исковата молба е предявена на 25.05.2016 г., при което петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД не е изтекъл.
Формулираните въпроси са във връзка с преценката на съда за събраните доказателства и са такива по правилността на решението, а не покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните сочени основания за това /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Формулираните от касатора въпроси са и некоректно поставени, спрямо изложените от П. мотиви. Поставен е въпрос за задължението на въззивния съд да прецени всички доводи и възражения на страните /1-ви въпрос/, каквото обсъждане е направено от П. при изложени подробни съображения. Неприемането на изложените съображения по направените доводи и възражения не е липса на такива, поради което по същество формулираният първи въпрос не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Същото се отнася и за формулирания втори въпрос във връзка със заявените фактически обстоятелства от ищеца, относно основанието за превода на процесните суми. П. е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства по делото във връзка с наведените обстоятелства по превода на сумите, липсата на постигнато споразумение между страните във връзка с тях, обективирано в писмен акт, с оглед на което е приел наличие на фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД. Превратно се тълкува изложеното в исковата молба /3-ти въпрос/, както и нейното уточнение след многократно оставяне от първоинстанционния съд без движение. Не е направено ново искане, нова искова претенция с нов петитум, както се поддържа в този въпрос, П. е изложил много подробни съображения във връзка с уточнението на исковата молба, като изрично е посочил указанията на първоинстанционния съд и изпълнението им от ищеца /стр.4-6 от мотивите си/ и че след уточненията на исковата молба по реда на чл.129 ал.4 ГПК, съгласно чл.129 ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Именно по тези съображения П. е приел, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, нито посочването на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК само по себе си мотивира приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканите и направени разноски за настоящата инстанция в размер на 5077.22 лв. адвокатско възнаграждение /пълномощно, списък на разноските и фактура/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205/31.10.2017 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав по в.гр.д. № 472/2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община] да заплати на „Г. Г. и Ко. Е. 12“ КГ Германия, 95490 М., Ф. 4 сумата 5077.22 лв. /пет хиляди седемдесет и седем лева и 22 ст./ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.