5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4392 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. от [населено място], чрез адвокат Е. О. от АК-В., срещу решение № 245 от 11.08.2017 г. по в.гр.д. № 401/2017 г. на Окръжен съд Враца, с което се отменя решение № 263 от 29.11.2016 г. по гр.д. № 344/2016 г. на Районен съд Мездра и са отхвърлени предявените искове от касатора срещу [фирма], ПТПС., на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 31/26.01.2016 г. за уволнението на Н. Д. Н., на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Машинист, локомотивен, влакова работа“ и за присъждане на обезщетение в размер на 5211,12 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси: 1. Наличието на длъжност в предприятието, заемана от служител, ползващ разрешения му платен отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, превръща ли длъжността за неподходяща за заемане от трудоустроен работник поради срочния си характер и наличието на титуляр и може ли същата работа да съставлява друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя по смисъла на т.9 на чл.325 от КТ при положение, че липсват здравни предписания, явяващи се пречка за заемане на тази длъжност; 2. Невключването на длъжност в списъка на длъжностите определени за трудоустроени лица, превръща ли длъжността в неподходяща за заемане от трудоустроен работник, при липса на здравни предписания, явяващи се пречка за заемането й и следва ли при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 от КТ, при преценка дали има друга подходяща за здравословното състояние на работника длъжност, работодателят да ограничи преценката само до списъка с работни места подходящи за трудоустрояване или следва да вземе предвид всички длъжности по щатното разписание на предприятието; 3. Съставлява ли промяната на наименованието и характеристиката на определена длъжност, след като е подадена молба от трудоустроен работник да я заеме, поставяне в невъзможност на работодателя да предложи друга подходяща работа, водещо до незаконност на уволнението. Касаторът счита, че първият поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, а останалите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 192 от 22.05.2015 г. по гр.д. № 6866/2014 г., IV г.о., решение № 952 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 4756/2008 г., І г.о., решение № 448 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 1318/2013 г., ІV г.о. и решение № 79/04.05.2017 г. по гр.д. № 3813/2016 г., ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], ПТП С., чрез адвокат Д. С. от АК-София е подал писмен отговор, в който оспорва доводите, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между страните е сключен трудов договор за неопределено време, прекратен едностранно от работодателя на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ – при невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и заключението по протокол № 616/3.12.2015 г., постановено по жалба срещу общо заключение на транспортна областна лекарска експертна комисия (Т.) София. Съдът е установил, че ищецът е с трайно намалена работоспособност–95% и здравни противопоказания „според възможностите”, а съгласно ЕР на ТЕЛК от 01.12.2015 г. – „лицето е негодно да изпълнява длъжността „Машинист, локомотивен влакова работа“. Съобразявайки заключенията на вещо лице, че към датата на уволнението при работодателя не е съществувала друга подходяща незаета длъжност за трудоустроени лица, извън тези, за които с подзаконов акт се изисква курс или квалификация, независимо че са спазени изискванията за процентното съотношение на определените работни места за трудоустроени към общия брой длъжности в дружеството, въззивният съд е приел, че работодателят не е длъжен да предложи на работника друга длъжност, която не е в списъка на длъжностите за трудоустроени лица. След като работодателят няма задължения във връзка с трудоустрояването на работниците, извън хипотезата на чл.315 КТ и са спазени изискванията на закона, според съда, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено законосъобразно, а предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната му работа и за обезщетение поради незаконно уволнение на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са неоснователни.
При проверка на касационните основания за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият поставен въпрос, обуславя изхода на делото, но не е от значение за точно прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в съдебната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, включително цитирана от касатора – решение № 192/22.05.2015 г. по гр.д. № 6866/2014 г., IV г.о., решение № 17/20.02.2014 г. по гр.д. № 2517/2013 г., IV г.о. и решение № 137/13.05.2014 г. по гр.д. № 4811/2013 г., IV г.о. е изяснено, че съгласно чл.315, ал.1 КТ, работодателят с повече от 50 работници и служители има задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на нетрудоспособност. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника, който я е заемал. Но работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ.
След като съдебната практика на Върховния касационен съд е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на правните норми във връзка с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 КТ не може да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият поставен въпрос, следва ли преценката на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 КТ да се ограничи само до списъка с работни места подходящи за трудоустрояване или следва да вземе предвид всички длъжности по щатното разписание на предприятието, обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд – решение № 952/18.12.2009 г. по гр.д. № 4756/2008 г., І г.о., решение № 448/05.03.2013 г. по гр.д. № 1318/2013 г. на ІV г.о. и др., според която при констатацията на компетентните здравни органи, че изпълняваната работа от работника или служителя с намалена трудоспособност му е противопоказна, работодателят трябва да му предложи длъжностите, които са определени за заемане от лица с намалена трудоспособност в предприятието. Работодателят не може да изтъква липсата на подходяща работа, когато сам е създал това положение, изваждайки длъжността на уволнения работник или служител от списъка по чл. 315, ал.1 КТ или не е изпълнил задължението си да определи работни места за трудоустрояване. Трудоустрояването на работника или служителя се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването, респективно преместването му на друга подходяща работа, ако изпълняваната до този момент не е подходяща за здравословното му състояние. Ако при работодателя няма друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя, той е длъжен да прекрати трудовия договор, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение. В този смисъл, не е налице соченото от касатора противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Последният въпрос не обуславя изхода на делото и правните изводи на съда, доколкото въззивната инстанция не е обсъждала този въпрос в мотивите на решението. Съгласно дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], ПТП С., чрез адвокат Д. С. от АК-София, е поискал разноски, но не е представил доказателства за изплащането им в касационната инстанция, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 245 от 11.08.2017 г. по в.гр.д. № 401/2017 г. на Окръжен съд Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.