О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
С., 02,04, 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 1685/2013 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 19323 от 23.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 15346/2012 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частна жалба на жалбоподателя срещу разпореждане от 29.06.2012 г. по гр.д.№ 25112/2012 г. на Софийски районен съд, 40 с-в, с което съдът е отхвърлил заявлението по чл. 417, т.3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма] и П. С. М. въз основа на договор с нотариална заверка на подписите от 19.09.2011 г.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението си по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на т.1, т.2 и т.3 от чл. 280, ал.1 ГПК. Според жалбоподателя, процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обусловил изхода на делото, е свързан с вземанията, за които може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и пределите на проверка на представения документ по чл. 417 от ГПК, която съдът може да извършва. Представени са съдебни актове на ВКС по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и съдебни актове на съдилищата по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК. По отношение на съдебните актове по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК няма данни да са влезли в законна сила, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Твърдяното противоречие не е налице, точно обратното. Приетото от решаващият съд е в съответствие с представената практика по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. По така поставения въпрос, обусловил изхода на делото, следва да се отбележи следното: претендирана е договорна неустойка за забава на заплащане на фактури- л. 75 от договора. Искането е по чл. 417 т. 3 ГПК, чието изискване е задължението да изхожда пряко от договора, т.е. да съдържа удостоверително основание за плащане на дължимата сума. Задължението трябва пряко да изхожда от договора, а не да бъде обусловено от обстоятелства, извън обективираните в договора. Това е различието с чл. 417 т.2 ГПК, където самото извлечение е доказателство за възстановяване на вземането на определени субекти.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВКС не констатира наличие на противоречие на обжалвания съдебен акт с константната съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос. Не са налице и доводи, обуславящи приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, по смисъла на т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19323 от 23.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 15346/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.