4
определение по гр.д.№ 1482 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 24.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1482 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. К. срещу решение № I-135 от 14.11.2014 г. по в.гр.д.№ 1316 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 1043 от 20.05.2014 г. по гр.д.№ 10331 от 2013 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявения от С. Б. К. срещу бившата му съпруга П. Д. Павлова иск за делба на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент със застроена площ от 63,80 кв.м., с идентификатор № 07079.616.11.1.28 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на А.-С., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с принадлежащите му избено помещение № 28 и 2,146 % ид.ч. от общите части на сградата и 2. самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент със застроена площ от 53,89 кв.м., с идентификатор № 07079.601.39.1.27 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на А.-С., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с принадлежащите му избено помещение № 43II и 0,893 % ид.ч. от общите части на сградата.
В касационната жалба се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че е налице противоречие между обжалваното решение и задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тък.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС/ по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е уравнението на дяловете на съделителите при доброволната делба да се извърши чрез прихващане с насрещно задължение, 2. Следва ли в този случай насрещното задължение да отговаря на изискванията на чл.103 и сл. от ЗЗД за извършване на прихващането. Освен това, твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 23.02.2015 г. ответницата по жалбата П. Д. Павлова оспорва същата. Претендира за направените пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от С. Б. К. срещу бившата му съпруга П. Д. Павлова иск за делба на два апартамента, придобити по време на брака им, въззивният съд е приел, че към настоящия момент процесните апартаменти вече не са съсобствени между страните: тъй като са били поделени между тях с договора за доброволна делба от 11.01.2012 г. Приел е, че този договор не е нищожен, въпреки че в него е уговорено и двата апартамента да станат изключителна собственост на бившата съпруга на С. К.- П. Павлова, тъй като в договора за К. била предвидена сума за уравнение на дела му. По отношение на извършеното въз основа на договора прихващане на задължението на Павлова към К. за уравнение на дяловете му със задължението на К. към Павлова за придобиването на имотите, съдът е приел, че тъй като в случая се касае не за възражение за прихващане, а за договор, в който е уговорено прихващане, следва да се приеме, че в случая е доказано наличието на всички предвидени в чл.103 и 104 ЗЗД предпоставки за извършване на прихващането: тъй като и двете страни по договора са се съгласили, че такова прихващане може да бъде извършено.
Предвид на тези мотиви на обжалваното решение липсва противоречие с посоченото от касатора Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тък.д.№ 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, в което въобще не са разглеждани и решавани посочените от касатора правни въпроси.
Първият от поставените въпроси /допустимо ли е уравнението на дяловете на съделителите при доброволната делба да се извърши чрез прихващане с насрещно задължение/ не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /така както бе разяснено това основание в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/ поради следното: Поставеният въпрос касае приложението и тълкуването на нормите на чл.103 и чл.104 ЗЗД относно това между какви задължения може да бъде извършвано прихващане, които норми не са неясни или непълни. Освен това, по приложението на тези норми има многобройна и последователна съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
Вторият поставен въпрос /следва ли в този случай насрещното задължение да отговаря на изискванията на чл.103 и сл. от ЗЗД за извършване на прихващането/ не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В. съд не е приел, че сумата, която се дължи за уравнение на дела на един от съсобствениците може да бъде прихваната срещу насрещно негово задължение, което не отговаря на изискванията на чл.103 и сл. ЗЗД /еднородност, ликвидност, изискуемост и действителност на двете вземания/, а напротив- приел е, че в случая е доказано, че насрещното парично задължение на К. отговаря на тези изисквания, тъй като самите страни по договора за доброволна делба са признали това и са се съгласили да бъде извършено прихващането.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-135 от 14.11.2014 г. по в.гр.д.№ 1316 от 2014 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА С. Б. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на П. Д. Павлова от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.30 на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.